5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 30.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №877 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /предишно наименование – [фирма]/, [населено място], и [фирма], [населено място], срещу решение № 286 от 25.10.2013г. по в.т.д. № 263/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 171 от 26.02.2013г. по т.д. №1867/2012г. на Варненски окръжен съд, ТО, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против [фирма] и [фирма] иск за оспорване на вземане в размер на сумата от 27 819,44 лева, представляваща цена с ДДС за доставена енергия на клиент №[ЕГН] за търговски обект с аб. №1207015 за коригирано по реда на чл.38 ал.3 т.2 ОУДП количество от 91462 квч ел. енергия, потребена за периода от 22.12.2011г. до 08.05.2012г., но неотчетена поради грешка в отчитащото средство, като вместо това е приета за установена по иска на [фирма], [населено място] против [фирма] и [фирма] липсата на основание за плащане на същата сума от 27 819,44 лева, като ответниците са осъдени да заплатят разноски в размер на 6845,70 лева, за водене на делото в двете инстанции.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.2 вр. чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради доказаното монтиране на устройство за манипулация на отчета на средството за техническо измерване. Поради това касаторите молят за отмяна на решението и за отхвърляне на иска за сумата 27819,44 лева, с ДДС, съответстваща на стойността на неотчетеното, но потребено количество ел. енергия.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период. Касаторите поддържат, че този въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК мотивират с необходимост да бъде дадено ново, различно от досегашната задължителна практика, разрешение на въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а от ЗЕ. Позовават се и на действащата след 17.07.2012г. законодателна уредба на правото за едностранна корекция на сметката на потребителя. Твърдят, че е налице противоречие между обжалваното съдебно решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №12/06.03.2012г. на ВКС по т.д. №119/2011г., І т.о., ТК, решение №228/10.09.2012г. на ВКС по гр.д. №311/2011г., ІV г.о., ГК и в решение №487/29.11.2012г. на ВКС по гр.д. №1750/2011г., ІV г.о., ГК, като по този начин въвеждат и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата и иска присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е прието, че корекционната сума не се дължи от ползувателя на ел. енергията, въззивният съд е приел, че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Стигнал е до извода, че клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, които уреждат едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и не могат да произведат правно действие, понеже нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Изтъкнал е, че коригирането на сметките за доставена електроенергия е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касаторите въпрос за възможността за корекции на сметката за доставена ел. енергия за минал период е значим за предмета на делото – установяване на недължимостта на начислените и заплатени суми за потребление на електрическа енергия за минал период.
По поставения в изложението въпрос е установена трайна непротиворечива съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК: решение №165/19.11.2009г. по т.д. №103/2009г. на ВКС, II т.о., решение №104/05.07.2010г. по т.д. №885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, II т.о., решение №79/11.05.2011г. по т.д.№ 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №38 от 15.05.2014г. по т.д.№5/2013г. на ВКС, І т.о, и много други. Съгласно изразеното в тези решения становище приложимите към договорните отношения за доставка на ел. енергия нормативни разпоредби, в редакцията им, действаща в процесния период не предвиждат възможност за доставчика на ел. енергия за извършване на едностранни корекции в сметката на потребителя за доставена му и потребена от него електрическа енергия за минал период. Поради това и предвиденото от самия доставчик в клаузите на приетите от него ОУ, право на такава едностранна корекция, без да се установи периода на грешното измерване и без да се отчете реално консумираната ел. енергия, следва да се счита за неравноправна клауза и не обвързва потребителите. В практиката на ВКС, ТК / решение №189 от 11.04.2011г. по т.д.№39/2010г. на ІІ т.о., решение №19 от 21.02.2014г. по т.д.№2014/13г. на ІІ т.о./ не се отрича възможността да се реализира отговорност на потребителя при доказано негово неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване, както и в случаите на отстраняване на тези средства, но в тези случаи подлежи на доказване наличието на потребление през процесния период и действителният размер на потребената електроенергия. Същото становище е застъпено и в посочените в изложението на касационните основания решение №228/10.09.2012г. на ВКС по гр.д. №311/2011г., ІV г.о., ГК и в решение №487/29.11.2012г. на ВКС по гр.д. №1750/2011г., ІV г.о., ГК. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Поради това касационният контрол следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 556,38 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 25.10.2013г. по в.т.д. № 263/2013г. на Варненски апелативен съд,ТО.
УКАЗВА на касаторите [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 556, 38 лева /петстотин петдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.