О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 19.01. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1662/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокати Н. и К. – процесуални представители на ответника по исковата молба К. Н. П. от град С., против въззивно решение №102/22.5.2009 г. по гр.д. №733/2008 г. по описа на Софийски градски съд, б.о., І-ви въззивен състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с постановеното решение съдът е допуснал произнасяне по съществен материалноправен и процесуален въпрос и разглеждането на обжалвания съдебен акт, ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.т.т.2 и 3 ГПК. Излага се, че с допускането на касационното обжалване ВКС ще се произнесе по съществен материалноправен въпрос относно приложимостта на нормата на чл.72 СК. Сочи се, че в обжалваното решение въззивната инстанция прави тълкуване на правната норма, което противоречи на разпоредбите на СК, както и че в действителност в закона съществува възможност при разногласие между родителите във връзка с разрешения за напускане на страната и издаване на паспорти и други заместващи ги документи на децата им, съдът да замести липсващото съгласие, поради което именно с допускане на касационното обжалване ВКС ще се произнесе по въпроса за случаите кога е налице липса на съгласие относно този въпрос и изискването на наличие на правен интерес за предявяване на иска по чл.72 СК. Твърди се, че в случая въззивният съд не е отчел факта, ме липсва правен интерес от ищцата да предяви иск по чл.72 СК, тъй като не е налице несъгласие от страна на ответника дъщеря му да напуска пределите на страната. Излага се още, е във връзка с приложението на чл.72 СК има множество тълкувания на правната норма, които водят до нейното противоречиво прилагане в случаите когато не е налице правен интерес от предявяване на иска или правния интерес макар и съществува при подаване на исковата молба, впоследствие не е бил налице или е отпаднал.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – А. Р. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Т, е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира за установено следното:
Изложението не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Текстът на същото представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси, което обаче не е сторено от касационния жалбоподател. Общите формулировки, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, свързан с приложението на чл.72 СК, не представляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 150 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №102/22.5.2009 г. по гр.д. №733/2008 г. по описа на Софийския градски съд, б.о. І-ви въззивен състав, по касационна жалба, вх. №38176/17.7.2009 г., подадена от ответника по исковата молба К. Н. П. от град С..
ОСЪЖДА К. Н. П., ЕГН – 6206051507, от град С., блок 1, вх. Б, ателие 3, да заплати на А. Р. Д., ЕГН – 6022046673, от град С., ул.”Кестенова гора, блок 113, вх. Д, ет.2, ап.117, деловодни разноски в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: