О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 72
гр.София 23.10.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2944/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. И. И. и К. Р. И. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 1* от 27.03.2008 год. срещу въззивното решение № 19 от 18.02.2008 год. по в.гр.дело № 111/2007 год. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 156 от 12.12.2006 год. и решение № 63 от 31.05.2007 год. по гр.дело № 127/2006 год. на Тревненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.108 ЗС срещу Н. Н. Ч. и Р. И. Ч. за предаване владението на имот № 0* в землището на с. С. хан, Община Т., с ЕКАТТЕ 68823, с площ 3.480 дка, десета категория, м.”К”. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд/сочат се решение от 22.06.2006 год. по гр.дело № 1646/2005 год. на ІV г.о. и решение № 2* от 25.01.2001 год. по гр.дело № 1132/2000 год. на ІV г.о./. Твърди се, че с решението въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и че решението е постановено по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата /представя се решение от 19.04.2005 год. по гр.дело № 2443/2003 год. на ІІ-б отделение на Софийския градски съд.
Ответниците по касационната жалба не са ангажирали становища.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отхвърли иска по чл.108 ЗС, въззивният съд приел, че процесният имот № 0* е бил предмет на две прехвърлителни сделки – първата от 30.08.2002 год., с която М. Ц. Ц. го продала на ответниците и втората – от 08.02.2005 год., с която Ц. го продала на ищците/сега касатори/, поради което последните не са могли да придобият правото на собственост. Прието било, че иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ не е бил предявен, а и че такъв иск би бил недопустим, доколкото ответниците се легитимират с нотариален акт за сделка, а не по обстоятелствена проверка.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се оправдава твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и по-конкретно с представеното от касаторите решение от 22.06.2006 год. по гр.дело № 1646/2005 год. на ІV г.о. Напротив, въззивното решение съдържа самостоятелни фактически и правни изводи, основани на преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Правната квалификация на фактите и произтичащите от тях материални правоотношения са субсумирани под конкретни правни норми, а решението съдържа и отговор на доводите на страните, с което въззивният съд е процедирал съобразно компетентността си на инстанция по съществото на спора.
Доколкото искът по чл.108 ЗС е отхвърлен, въпросът за допустимостта на самостоятелен иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ в случая е без значение за изхода на спора, тъй като само при уважаване на претенцията за собственост биха били отречени правата на ответниците, обективирани в нотариалния акт. В този смисъл, не е налице релевантно за допускане на касационно обжалване противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, илюстрирана с решение № 2* от 25.01.2001 год. по гр.дело № 1132/2000 год. на ІV г.о.
Касаторите не сочат в какво се изразява противоречието на обжалваното решение с представеното от тях решение от 19.04.2005 год. по гр.дело № 2443/2003 год. на Софийския градски съд, ІІ-б отделение.
На последно място, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване по този тест от процесуалния закон би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Във всички случаи, повдигнатият с касационната жалба правен въпрос трябва да е съществен, т.е. да е свързан със съображенията на съда, обосновали изводите му за съществуването, респ. несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Съображенията на въззивния съд, свързани с липсата на претендираните от ищците/касатори/ права на собственост върху спорния имот № 0* а именно, че при сделката от 08.02.2005 год. продавачката по нотариален акт № 45, т.І, рег. № 4* нот.дело № 43/2005 год. не е била собственик на имота, поради което и купувачите по същата сделка не са могли да придобият собствеността, не попадат в хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 18.02.2008 год. по в.гр.дело № 111/2007 год. на Габровския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 27.03.2008 год., подадена от Г. И. И. и К. Р. И. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/