О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
С. 22.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2642 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. В. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 220 от 3.02.15г. по ч.гр.д. № 393/15г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.10.14г. по гр.д.№ 15193/12г. на СРС за тълкуване на влязло в сила решение № 3250 от 10.05.2014г. по гр.д.№ 15193/12г. на СРС в частта за разноските относно начина на разпределение на отговорността на ответниците за присъдените в полза на ищеца разноски в следния смисъл : всеки един от четиримата дължи на ищеца по 1 577.91лв.
В. съд е възприел изводите на първоинстанционния, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди и обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна, но не и пропуснатите ползи. Отговорността за разноски не е обвързана от материалното правоотношение / различна е от него/ и се обуславя от изрично посочени в чл.78 от ГПК предпоставки. За нея разпоредбата на чл.53 от ГПК, установяваща принципа на солидарна отговорност когато увреждането е причинено от неколцина, е неприложима. За задължението за разноски, независимо че е възникнало от един факт, всяка от страните, загубили делото, отговаря разделно.
К. сочи като основание за допустимост нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: „Представлява ли отговорността за разноски в гражданския процес отговорност за вреди и когато тя се носи от няколко лица, приложима ли е нормата на чл.53 от ЗЗД?” Счита, че по този въпрос няма произнасяне от касационната инстанция. Позовава се на две определения на В. и по едно на РС Балчик и ОС Пазарджик, които поради липса на отбелязване за влизане в сила, не могат да бъдат съобразени.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, доклкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на спора, съставлява общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика. Съгласно теорията и практиката – отговорността за разноски не е отговорност за вреди, защото обхваща само конкретно направените разходи. По своята правна същност тя е санкция за неоснователно причинен спор и цели обезщетяване на конкретно понесените от съответната страна материални вреди, които са направени във връзка с него. Тя е безвиновна, обективна отговорност. За нея нормата на чл.53 от ЗЗД е неприложима, защото последната изисква причинено непозволено увреждане /изискващо установяване на вреда, вина и причинна връзка между тях/, каквито в случая не се търсят.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220 от 3.02.15г. по ч.гр.д. № 393/15г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.