5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София.15.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1316/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Роза О., срещу решение № 5210 от 10.12.2014 г. по в.гр.д. № 758/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е потвърдено решение № 1606/07.07.2014 г. по гр.д. № 1076/2013 г. на Районен съд – Сандански за уважаване на предявения по реда на чл.422 ГПК иск от [фирма] за признаване за установено, че И. Д. дължи на дружеството сумата 8619.71 евро по запис на заповед с падеж 30.09.2010 г. и сумата 4875.65 евро/ предявен като частичен иск от общата сума 8 619.68 евро/ по запис на заповед с падеж 30.09.2011 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че при разрешаване на спора не е съобразено наличието на влязло в сила решение, с което е установено вземането на дружеството – заявител в заповедното производство срещу издателя на процесните записи на заповед и наличието на висящо изпълнително производство срещу последния. Според жалбоподателката, след като вземането е установено в пълен размер спрямо издателя, авалистът има право да противопостави на приносителя възражението на хонората, че вземането е установено в пълен размер и да осуети исковия процес срещу себе си. Поддържат се доводи за неправилно неуважаване на отвода за пресъдено нещо спрямо един от солидарните длъжници по издадената по реда на чл.417, т. 9 ГПК заповед за изпълнение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обуславящи за изхода на делото са въпросите, свързани с направения от авалиста отвод за пресъдено нещо и относимите към този отвод въпроси: за добросъвестността на приносителя на менителничния ефект при наличие на осъществено по съдебен ред право на хонората, както и за възможността на приносителя да събере едно и също вземане два пъти по принудителен ред – поотделно и в пълен размер и от всяко едно от солидарно задължените лица. Налице е позоваване на допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на влязло в сила решение по в.гр.д. № 581/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград и решение по т.д. № 148/2011 г. на ВКС, I т.о.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта срещу въззивното решение, с което е уважен искът на [фирма] за установяване вземането по запис за заповед за сумата 8 619.71 евро, с падеж 30.09.2010 г . В останалата част касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение по частичния иск – за сумата 4 875.65 евро по запис на заповед с падеж 30.09.2011 г. е постановено по иск с цена под 10000 лева и съгласно чл.280, ал.2 ГПК/ в редакция преди изм. с ДВ бр.50/2015 г./ не подлежи на касационно обжалване. Касае се за самостоятелни обективно кумулативно съединени искове, поради което при определяне на реда за инстанционен контрол е от значение цената на всеки иск поотделно, а не техния сбор.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният състав е приел за безспорни фактите относно конкретното каузално правоотношение между издателя на записа на заповед и приносителя – договор за финансов лизинг на търговско оборудване от 26.09.2008 г., редовността на ценната книга и авалирането й лично от И. Д., която е и представлявала дружеството-издател. Отчетено е наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 366/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е установено задължението на издателя на записите на заповед и е обсъдена валидността на каузалната сделка, както и задължението по нея до прекратяване на договора за финансов лизинг, което е в размер общо на 13 495.36 лв.
Решаващият състав на Окръжен съд – Благоевград е отхвърлил като неоснователни доводите за липсата на идентичност между вземането, предмет на заповедното производство и вземането, предмет на исковото производство. Преценено е, че предявяването на частичен иск по един от записите на заповед, при издадена заповед за изпълнение за цялата сума по него, не променя материалноправната характеристика на вземането и не води до извод за липса на идентичност на претендираното материално субективно право. При извеждане на тези изводи, въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, така и ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
При постановяване на обжалвания съдебен акт не са възприети доводите на ответницата във връзка с приложение на чл.147, ал.1 ЗЗД по отношение на менителничното поръчителство, предвид правния режим – чл.483 – 485 ТЗ, уреждащ авала като самостоятелно, неакцесорно задължение спрямо главното задължение на издателя.
Въззивният съд не е споделил доводите за сила на пресъдено нещо, с оглед влязлото в сила решение по положителния установителен иск срещу издателя на записите на заповед, както и за недобросъвестност на заявителя, който е предявил иска и срещу другия солидарен длъжник. Прието е, че с оглед солидарната отговорност на издателя и авалистите, няма пречка установителният иск да бъде предявен отделно за всеки от солидарно задължените лица. Констатирано е, че в диспозитива на първоинстанционното решение изрично е посочено, че се касае за вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1936/2011 г. по описа на Районен съд – Сандански, в която е постановена солидарна отговорност.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване липсват изрично формулирани материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, произнасянето по които да е обусловило правната воля на съда, обективирана в атакувания съдебен акт. Липсата на ясно и точно поставени от касатора правни въпроси съставлява достатъчно основание за отказ да се допусне касационно обжалване, като извън правомощията на ВКС е сам да извежда тези въпроси, въз основа на поддържаните от касатора доводи в жалбата или в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В този смисъл е и тълкувателната практика на ВКС – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК.
От друга страна, поддържаните от касаторката доводи за възможността на приносителя на ценната книга да събере едно и също вземане два пъти по принудителен ред – поотделно от всяко едно от солидарно задължените лица и то в пълен размер, както и свързаният с тези доводи отвод за сила на пресъдено нещо, с оглед влязлото в сила решение по иска по чл.422 ГПК срещу издателя на записа на заповед, са изцяло относими към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Правилността на изводите на решаващия въззивен състав за точна индивидуализация на вземането в решението на първата инстанция, чрез изрично посочване на издадената заповед за изпълнение, в която е постановена солидарна отговорност на издателя и авалиста, са извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби. Независимо от тази констатация на въззивния съд, необходимо е да се посочи, че липсата на изрично отразяване в диспозитива на потвърденото първвоинстанционно решение, че И. Д., в качеството й на авалист по запис на заповед за сумата 8 619.71 евро, с падеж 30.09.2010 г., е солидарен длъжник наред с дружеството – издател на менителничния документ и поддържаните в тази насока доводи от касатора, биха били евентуално релевантни в производство по чл.247 ГПК. Това производство е в рамките на компетентността на първата инстанция и то в случай, че този съд възприеме, че е налице противоречие между обективираните в мотивите към решението изводи и диспозитива по гр.д. № 1076/2013 г. на Районен съд – Сандански.
Предвид недоказаността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се преценяват поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5210 от 10.12.2014 г. по в.гр.д. № 758/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу И. А. Д. положителен установителен иск по чл.422, ал.1 за установяване на вземане по запис за заповед за сумата 8 619.71 евро, с падеж 30.09.2010 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1936/2011 г. на Районен съд – Сандански.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И. А. Д. касационна жалба срещу решение № 5210 от 10.12.2014 г. по в.гр.д. № 758/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] срещу И. А. Д. положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземане в размер на 4 875.65 евро, съставляваща част от общата сума – 8 619.71 евро по запис за заповед с падеж 30.09.2011 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на касатора, с частна жалба, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В частта, с която не е допуснато касационно обжалване определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: