5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 13.08.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1143 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Д., чрез адв. П. А., срещу въззивно решение № 7851/23.11.2017 г., постановено от Софийския градски съд по в. гр. д. № 6715/2017 г.
Касаторът излага доводи за недопустимост на съдебното решение, както и за неправилност поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира направените съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийският градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е осъдил В. Д. Д. да заплати на Д. П. Г. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, до пълния предявен размер от 10 000 лева, заявен като частичен от 24 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на 08.12.2014 г,. в сутрешния блок на Нова телевизия „З. България“, е излъчен репортаж, озаглавен „Как се приписват фирми за милиони на един безработен“, с водеща В. Д. Д., в който са направени твърдения, че ищецът Д. П. Г. е прехвърлил фирма със задължения [фирма] на друго лице, заради натрупани задължения, с цел „отърваване на преследването на институциите“, както и, че същият участва в бизнес с медицински изделия. Заявено е, на фона на снимка на Д. Г. от Ф., че се занимава със заведения в София без да са на негово име – така видимо не участва в бизнеса с медицински изделия.
Съдът установил, че единственият достоверен факт в репортажа е, че Д. Г. е прехвърлил на С. М. притежавани дялове в [фирма] на 10.01.2011 г. Останалите твърдения са неверни – търговското дружество към датата на прехвърлянето не е било със задължения, нито Г. е имал каквото и да било участие или е прехвърлял дялове, или е извършвал други сделки с участието на С. М..
Съдът намерил, че журналистът е действал недобросъвестно, защото е имал възможност, но не е проверил информацията, нито е отчел публичните данни в Търговския регистър.
Въззивната инстанция приела, също така, че освен неверни, твърденията създават и неблагоприятен облик и негативна оценка у зрителите за Г., а и уязвяват достойнството му, като внушават, че е прехвърлил дружеството си със задължения, а още, и че преследваната цел е „отърваване на преследването на институциите“ , т.е. извършено е нещо незаконно и престъпно.
Съдът установил още, че предаването е анонсирано през деня в няколко новинарски емисии, а в 7 часа в централните новини отново е показана снимката на Г. и репортажа. Предаванията са гледани от Г. и широк кръг от негови близки и познати. Приятели му се обадили, майка му също – много притеснена. Г. бил в шок, много разтревожен за името и авторитета си, за контактите си и причинения на родителите му стрес, които не знаел как да успокои; през първата седмица избягвал контакти, приемал за срамно и позорно случилото се, вдигнал кръвно, имал болки в зоната на сърцето, повишил нивото на стрес и тревожност, установени са и невротични оплаквания във връзка с това – главоболие, безсъние, есенциална хипертония, угнетеност с нарушение на адаптивните възможности за близо седмица.
Съдът установил автентичност на приетите записи, като цитираните думи и изрази са изказани от посоченото лице – В. Д., като съдържанието отговаря на това, представено по делото.
Съдът посочил, че след като фактическите твърдения в предаването са изнесени от водещата В. Д., репортажът е анонсиран като неин авторски, установено е, че именно тя го е подготвила, като и по длъжностна характеристика има задължение да наблюдава монтажа и да дава указания на монтажиста, то тя е извършител на деянието. Съдът е изяснил, че дори и други членове на екипа, вкл. режисьорът, да са отговорни за монтажа и сценария, както и за цялостната визия на предаването, това не може да изключи отговорността на Д., а евентуално съпричиняване и от други лица не може да се противопостави на увредения (в случая – ищецът Г.), който има право да търси изцяло обезщетение за причинените му вреди, от който и да е от деликвентите, които отговарят спрямо него солидарно. Гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД евентуално на главния редактор и на доставчика на медийна услуга също не изключват пряката отговорност на прекия деликвент.
Съдът направил извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, Г. е претърпял неимуществени вреди, които съдът, по справедливост, обезщетил парично с 5 000 лв.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК .
Въпросът – кой следва да носи отговорност за излъчването на предварително монтиран репортаж, в който се съдържат изрази на журналист, увреждащи доброто име, честта и достойнството на ищеца, е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържано противоречие с решение № 77/25.03.2011 г. по гр.д. № 1507/2010 г. на III г.о. на ВКС.
Няма никакво съмнение, а и в цитираното решение не е прието нещо друго, че отговаря всеки, който виновно и противоправно е причинил горното увреждане със свое действие или бездействие. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е гаранционнообезпечителна и от увредения зависи дали да търси обезщетение по този ред или пряко от деликвента. Никога не е представлявало спор в съдебната практика или в доктрината, че при съпричиняване, деликвентите отговарят солидарно и е въпрос на вътрешни отношения между тях кой в каква степен е допринесъл до крайното увреждане; пострадалият може да търси всичко само от един от солидарните длъжници, който не може да му противопоставя възражения, че и други лица също са допринесли за вредата и дължат обезщетение. По въпроса има многобройна и непротиворечива съдебна практика, еднаква при всички видове деликти, не само от действия на журналисти и медии.
Следващият въпрос: „може ли да се носи отговорност по чл. 45 ЗЗД, тоест налице ли е противоправност и вредоносни ли са думи и изрази на журналист, които не представляват твърдения и не са с адресат ищеца или когато представляват верни твърдения или оценки, несъставляващи обида“, е неотносим, защото не съответства на прието от съда по настоящото дело – изнасяне на твърдения, които не само, че са неверни, но и обидни. Несъгласието с тези изводи само по себе си не обуславя допускане на касационно обжалване, нито има отношение към така поставения въпрос.
Не е ясно в каква връзка е поставен процесуалноправният въпрос – следва ли съдът да съобщи на страните, съответно да постанови определение в този смисъл, за станалите му служебно известни факти. Като неотносим към постановеното от въззивния съд, не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Следващият правен въпрос, поставен в изложението е – длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните и всички доказателства по делото поотделно, в съвкупност и във връзка помежду им, като не обсъжда едностранчиво доказателства, за да обслужи собствената си теза, а да изгради изводите си въз основа на всички доказателства по делото. Въпросът е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие с решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 164/04.06.2014 г. по гр.д. № 196/2014 г. на III г.о. на ВКС, решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г.о. на ВКС. Касаторът сам и не твърди, че въззивният съд не е обсъдил негов довод или релевантно за спора доказателство, а несъгласието с фактическите и правни изводи не значи, че в съдът е ценил едностранчиво определени доказателствени средства. Доколкото въпросът е поставен с оглед оплакване за едностранчиво обсъждане на медицинската експертиза, следва да се посочи, че касаторът е този, който едностранчиво цитира част от обясненията на експерта, дадени в открито съдебно заседание. Въззивният съд е достигнал до заключение за здравословното увреждане на ищеца и пряката му причинноследствена връзка с деликта, като поотделно и в съвкупност е ценил свидетелските показания, експертното заключение и обясненията на вещото лице в съдебна зала, че преживяването на освидетелствания е резултат от недостоверна информация.
В началото на изложението си касаторът прави оплаквания за недопустимост на въззивното решение, като произнесено по непредявен иск и въз основа на нередовна искова молба, без обаче да формулира конкретен правен въпрос. Посочена е следната съдебна практика: т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, решение № 104/15.05.2014 г. по гр.д. № 5422/2013 г. на III г.о. на ВКС, решение № 97/20.07.2011 г. по т.д. № 620/2010 г. на I т.о. на ВКС, решение № 133/26.05.2011 г. по гр.д. № 664/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д. № 455/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 214/26.05.2015 г. по гр.д. № 6305/2014 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 428/19.10.2012 г. по гр.д. № 358/2011 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 229/20.10.2011 г. по гр.д. № 1465/2010 г. на II г.о. на ВКС.
Съдът служебно не установи основания за недопустимост на въззивното решение, включително поради произнасяне по нередовна искова молба или по непредявен иск. Исковата молба е редовна и съдът се е произнесъл в рамките на сезирането, което е посочване на производящите факти, страни и петитум. Квалификацията, както на иска, така и на извършените от страните действия не е част от предмета на делото, а и не обвързва по никакъв начин съда. Касаторът в касационната си жалба прави смешение между фактически твърдения (само те са основание на иска и поради това част от неговия предмет) и квалифицирането им като „противоправни“, „обидни“, „клеветнически“ и т.н., което няма отношение към предмета на иска. Твърдението, че съдът се произнесъл по непредявен иск е също невярно. Касаторът е цитирал избирателно и некоректно част от възпроизведеното съдържание на репортажа в мотивите от въззивния съд, с твърдение, че съдът се бил произнесъл за причинени на ищеца от това вреди, което било различно от съдържанието на исковата молба. Това оплакване не отговаря на данните по делото.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7851/23.11.2017 г., постановено от Софийския градски съд по в. гр. д. № 6715/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: