3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
гр.София, 02.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1580 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 6.11.2013 г., постановено по гр.д. №10959 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „Г” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-66-285 от 6.3.2013 г. по гр. д. № 17218 по описа за 2012 г. на СРС, ІІ ГО, 66 състав, за отмяна на извършеното със заповед № 11 от 21.03.2012 г. дисциплинарно уволнение на П. Д. Г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да му заплати 7 064,10 лв. обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Какъв критерий за сериозност следва да използва работодателят, когато налага наказание за извършено нарушение?
2. Законът забранява ли да се налага наказание, когато констатираните нарушения на трудовата дисциплина не са сериозни?
3. При каква форма на вината следва да се е осъществило нарушението, за да има качеството на такова освен от обективна и от субективна страна?
4. Деянията, които осъществяват от обективна страна състава на деянието по чл.194 от НК съставляват ли тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ и представляват ли злоупотреба с доверието на работодателя?
Ответникът по жалбата П. Д. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. Д. Г. е работил като шофьор-доставчик в [фирма] и е бил уволнен дисциплинарно заради три системни нарушения, извършени в периода от 20.02. до 1.3.2012 г. Първото нарушение е, че на 20.02.2012 г. работникът се е опитал да натовари четири амбалажни палета, собственост на клиента [фирма]. Второто нарушение, което е извършено на 28.02.2012 г., също представлява опит на работника да натовари четири амбалажни палета, собственост на [фирма]. Третото деяние, осъществено на 1.03.2012 г., е натоварване на две празни амбалажни каси на [фирма], като ръководството на това дружество е забранило достъпа му до обекта. Нарушенията са квалифицирани от работодателя като тежки и представляващи злоупотреба с доверието на предприятието. За да уважат предявените от работника срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдилищата са приели, че наказанието не съответства на тежестта на нарушенията. Въззивният съд е констатирал, че работникът не е имал намерение да открадне или присвои взетия амбалаж, кредитирал е неговите обяснения и показанията на свидетелите В. и Н., според които вземането на повече амбалаж е съществуваща практика с цел фактическо уравняване на по-малкото количество амбалаж, взето при предишни доставки. Съдът е взел предвид също ниската стойност на амбалажа и липсата на други дисциплинарни нарушения и наложени наказания. От тези мотиви е видно, че обжалваното решение съответства на последователната и непротиворечива практика на ВКС, задължаваща съдилищата да преценяват дали работодателят при налагане на дисциплинарното наказание е спазил предвидените в чл.189, ал.1 от КТ критерии за съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение-тежест на нарушенията, обстоятелства, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Такива са критериите за сериозност на нарушението по израза на работодателя, използван от него в първите два въпроса. Законът не забранява налагането на дисциплинарни наказания за нарушения, които не са сериозни, но степенува наказанията по вид и тежест в чл.188 от КТ именно с цел да се постигне справедливо съответствие. Затова за нарушения, които не са тежки, работодателят не може направо да наложи като наказание дисциплинарно уволнение, както в случая е сторил. Следователно по първите два въпроса обжалваното решение съответства на закона и задължителната практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
Отговорът на третия въпрос на касатора за формата на вината при трудовите нарушения е ясен и е даден както в теорията, така и в практиката. В зависимост от техния вид, тези нарушения могат да бъдат както умишлени, така и извършени по непредпазливост. Видно от съдържанието на четвъртия въпрос, касаторът смята, че конкретния случай се касае за умишлено деяние, представляващо престъпление-кражба на амбалаж. Това схващане е погрешно и не отговаря на установената по делото фактическа обстановка. Работникът не е имал намерение противозаконно да присвои амбалажа по смисъла на чл.194 от НК, а да го отчете в полза на работодателя. Ето защо въпросите за формата на вината, утежняваща нарушението, както и за извършването на кражба, представляваща злоупотреба с доверието на работодателя, не са относими към спора и също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 6.11.2013 г., постановено по гр.д. № 10959 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „Г” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: