О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
гр. София 26.06.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 469 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Народно читалище „П.-1919”, [населено място], чрез адв. М. Ч. срещу решение № 303/06.12.2016 г. по в.гр.дело № 505/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение № 363/13.07.2016 г. по гр.дело № 257/2016 г. на Дупнишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от В. К. И. с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за разликата от 2 258.28 лв. до 2 708.28 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 06.07.2016 г. до 29.07.2016 г. и вместо отменената част предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ е уважен за сумата 450 лв. обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение от 06.07.2016 г. до 29.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2016 г. до окончателното изплащане и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за сумата 2258.28 лв., обезщетение за периода от време, през който ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение от 29.01.2016 г. до 04.02.2016 г. и от 19.02.2016 г. до 05.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се отхвърлят, като неоснователни.
В изложението е формулиран правния въпрос: работодателят бил ли е длъжен да спазва някаква степен за налагане на най-тежкото наказание дисциплинарно уволнение и съответства ли нарушението на наложеното наказание, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирано е решение № 493/20.03.2013 г., постановено по гр.дело № 563/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба В. И., чрез адв.Ю. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за установено, че ищцата В. И. е заемала длъжността „библиотекар” в Народно читалище”П.-1919” [населено място]. Прието е за безспорно, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, считано от 29.01.2016 г. със заповед № 582/29.01.2016 г. на председателя на читалищното настоятелство на ответното читалище.
Посочил е, че със заповед №581/29.01.2016 г. на председателя на читалищното настоятелство на ответното читалище на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.187, т. 1 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, във вр. с. чл.188, т.3 от КТ. Заповедта е посочено, че ищцата е закъсняла за работа на 26.11.2015г. – 15 минути, на 27.11.2015.г. – 10 минути и на 30.11.2015г. – 5 минути, както и че на 11.12.2015г. е постъпила жалба от Г. Т., относно това, че е взела книги от библиотеката, които са записани на картона на сина й, а не на нейния, че на 23.10.2015г. на ищцата е поставен едномесечен срок от 26.10.2015г. до 26.11.2015г. да подреди библиотечния фонд след извършен цялостен ремонт на сградата и в частност на библиотеката, които представляват системно нарушаване на трудовата дисциплина и неизпълнение на служебните й задължения.
Съдът е приел, че по делото е приложено писмо, изходящо от председателя на читалищното настоятелство на НЧ „П.-1919” [населено място], с което от ищцата преди уволнението й са изискани писмени обяснения. Със същото писмо тя е била задължена да ги представи в тридневен срок. Писмото е било връчено лично на ищцата на 23.12.2015г. Прието е, че по делото няма представени такива, че ищцата твърди, че работодателят й не изчакал да изтече тридневният срок, който й е бил даден, тъй като писмото и е било връчено на 23.12.2015 година в 10, 48 часа, а работодателят я е уволнил преди изтичането на дадения й тридневен срок за това, тъй като 24, 25, 26 и 27 декември 2015г. са почивни дни с оглед Коледните празници, а от 28.12.2015 година до 28.01.2016 г. е била в законоустановен отпуск, поради временна нетрудоспособност, като е представила болнични листове, които установяват горното обстоятелство.
Посочил е, че по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Д. В. и св. Р. К., от които са установени факти и обстоятелства, свързани с извършения ремонт на библиотеката и почистването, и подреждането на библиотечния фонд.
От правна страна е прието, че за да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. Прието е също, че за да е налице фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е необходимо да са налице елементите: 1/ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2/ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3/ спазване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с: 3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед, 3.4./ получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, в случаите при които такова се изисква.
Съдът е приел, че в случая е спазено е изискването на чл. 193, ал.1 от КТ. Прието е, че по делото е установено, че писмото, с което на ищцата са изискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ й е връчено лично на 23.12.2015 година с посочване в същото писмо, чe в тридневен срок от получаването му да представи писмено обяснение. Приел е, че следващите дни- 24, 25, 26 и 27 декември 2015 г. са били неработни дни с оглед Коледните празници, а от 28.12.2015 година до 28.01.2016 година ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, което е установено от приетите по делото болнични листове. Според съда от болничните листове е установено наличие на заболявания на ищцата, за лечението на които и е бил предписан домашно – стаен и домашно – амбулаторен режим, че определените режими и характера на констатираните заболявания не са представлявали пречка за личното явяване на ищцата в указания 3 – дневен срок или за изпращането на пълномощник на посоченото от работодателя място или за написването и изпращането на писмени обяснения относно нарушенията и изпращането им по поща, имейл и пр. Прието е, че ищцата не е предприела такива действия и с оглед на това е формиран извод, че обяснения не са дадени по нейна вина, че в този случай разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, тъй като наличието на почивни дни и продължителният отпуск по болест след получаване на искането за обяснения относно дисциплинарното нарушение не лишават работника или служителя от време и възможност да даде такива обяснения писмено и да ги изпрати до работодателя по пощата, по факс, чрез приносител или по други начини. Според въззивния съд след като работникът или служителят не се е възползвал от тази възможност то обясненията не са дадени по негова вина и работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага и е разгледал спора по същество.
Прието е, че със заповед № 581/29.01.2016 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от нея системни нарушения на трудовата дисциплина- чл. 190, ал.1, т.3 от КТ. Приел е, че системност по смисъла на цитираната разпоредба е налице когато работникът е извършил три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, като поне едно от тях не е наказано и нарушенията на трудовата дисциплина, за които наказанията са наложени не са заличени. Посочил е, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”-29.01.2016 г. са установени три нарушения на трудовата дисциплина – ищцата е закъсняла за работа в три поредни дни, имало е постъпила жалба срещу нея относно това, че са взети книги от библиотеката, които са записани на картона на друго лице, както и не е изпълнила поставения й срок за подреждане на библиотечния фонд след извършен цялостен ремонт на сградата и в частност на библиотеката.
Съдът е приел, че в конкретния случай ищцата не оспорва първите две нарушения, че твърденията на същата са, че закъсненията, които са посочени в заповедта не могат да се квалифицират като такива по чл. 190, ал.1 т.1 от КТ, тъй като са по- малки от един час. Прието е, че в настоящия случай това самостоятелно основание за уволнение не е налице, тъй като липсва количествения му признак, а именно осъществените от ищцата закъснения са под един час, че това представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.1 от КТ и с други такива може да обоснове основанието за дисциплинарно уволнение по чл. 190, т.3 от КТ.
Посочил е, че ищцата по същество не оспорва вмененото и второ нарушение на трудовата дисциплина – че е записала не в картона на Г. Т. взети от библиотеката книги, а на сина й, че по делото е приложена докладна, в която е обяснила причините за това, че не става ясно дали те са взети предвид при налагане на наказанието.
Съдът е приел, че ищцата оспорва да е извършила трето нарушение на трудовата дисциплина – в поставения й срок от 26.10.2015 г. до 26.11.2015 г. не е подредила библиотечния фонд след ремонта на библиотеката. Приел е също, че това нарушение е недоказано, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че й е възложена тази дейност. Прието е за установено от показанията на свидетелката Д. В., че ремонтът е приключил м. ноември и за установено от показанията на св. К., че библиотечният фонд включва 19 000 това, както и че никой не й е помагал. Според съда посоченият срок не е могъл да бъде спазен, тъй като са били налице обективни причини за това- продължилият по- дълго време ремонт, както и големият брой томове в библиотечен фонд. С оглед на посоченото е изведен извод, че не може да бъде прието, че ищцата виновно не е изпълнила посоченото задължение.
При изложените съображения въззивният съд е приел, че от посочените в заповедта три нарушения на трудовата дисциплина установени са само първите две. Съобразено е становището в съдебната практика, според което „системност” по смисъла на чл. 190, ал.1, т.3 от КТ е налице, когато работникът или служителят в рамките на една година извърши три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, като поне едно от тях не е наказано и нарушенията на трудовата дисциплина, за които наказанията са наложени не са заличени. Формирал е извод, че в случая това не е така и поради това не е било налице основанието на чл. 190, ал.1, т.3 от КТ, както и извод, че извършеното с обжалваната заповед уволнение е незаконно.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно и поради това, че не е спазена процедурата на специалния закон. чл. 17, ал.2, т.6 от ЗНЧ. Посочил е, че съгласно тази разпоредба председателят сключва и прекратява трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа на решение на настоятелството. С оглед на това е приел, че за да бъде законосъобразно уволнението е необходимо решението за това да бъде взето от компетентен орган – настоятелството на читалището, че в доказателствена тежест на ответното читалище е да представи такова решение, което в настоящия случай не е сторено.
С оглед на изложеното съдът е приел, че решението на районния съд, в частите в които е уважен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ е законосъобразно.
Преценена е за основателна насрещната въззивна жалба за уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за разликата от 2 258.28 лв. до 2708.28 лв., представляваща обезщетение за претърпените вследствие на незаконното уволнение вреди за времето на оставане без работа- 06.07.2016 г. до 29.07.2016 г . Прието е, че с оглед на основателността на главния иск, основателен е и акцесорният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ. Съдът е посочил, че с първоинстанционното си решение районният съд е присъдил обезщетение в размер на 2258.28 лв. за времето от 29.01.2016г. – 04.02.2016г. и 19.02.2016г. – 05.07.2016г и, че искът е предявен за сумата 2 862, 72 лв. Прието е, че искът е основателен за още 450 лв., като е взета предвид направената от въззивния съд констатация по трудовата книжка на ищцата, от която е установено, че след прекратяването на трудовото правоотношение, тя не е започвала работа на друго място за целия исков период. С оглед на посоченото е приел, че решението на районния съд следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225 от КТ за разликата от 2 258.28 лв. до 2708.28 лв. или за още 450 лв. и се постанови друго решение, с което се уважи иска до този размер.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателя в изложението, тъй като въпросът не е правен. Съгласно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че формулираният въпрос не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. Следователно не е установена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 и т.2 ГПК по поставения въпрос в изложението от жалбоподателя Народно читалище „П.-1919” [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 303/06.12.2016 г., постановено по в.гр.дело № 505/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба вх. № 9748/30.12.2016 г., подадена от ответника Народно читалище „П.-1919” със седалище и адрес на управление [населено място], пл.”Т. м.” № 1, чрез адв. М. Ч..
Осъжда Народно читалище „П.-1919” със седалище и адрес на управление [населено място], пл.”Т. м.” № 1 да заплати на В. К. И., [населено място], обл.К., [улица], ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: