4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
С. 02.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №7718/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. П. П. от [населено място] срещу решение от 31.06.2013г по гр.дело № 13098/2011г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 29.06.2011г по гр.д. №51784/2010 на Софийски районен съд , с отхвърлен иска на касатора за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение. Решаващо е прието ,че изискванията на чл. 193 ал.1 от КТ са спазени от работодателя ,в която връзка приложеното към жалбата съдържа формулирани три въпроса. Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се сочи по процесуалните въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе с мотиви по въведени твърдения и събрани доказателства ,че ищецът не е създал пречка за реализиране на процедурата по чл. 193 КТ .Коментират се като неправилни доказателствени изводи на съда при обсъждането на писмени и гласни доказателства ,посочено е противоречие с т.19 от ТР №1/2001г ОСГК , реш. № 212 от 2012г по т.д № 1106/2010г ТК ,реш. №341/2011г гр.д № 992/2010 І г.о и реш. № 815 от 2011г гр.д № 1713/2009 ІV г.о ,в което са цитирани и други решения от задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС по чл. 290 ГПК . Противоречие с практика на ВКС (реш. № 265 от 2012г по гр.д № 703/2011г І. г.о ) е налице и по въпроса за позоваването на частен документ (в случая – Общи условия за доставяне на пощенски пратки ) ,който не е бил приобщен към делото по реда на доказателствата.От значение за точното прилагане и закона в конкретния случай е въпросът за прилагането на чл. 193 ал.1 КТ , длъжен ли е работодателят, както следва от текста на закона , да осигури и двете възможности на работника – за представяне на гласни или на писмени обяснения и в чия полза следва да се тълкува разпоредбата. Представлява ли нарушение на процедурата по чл. 193 ал.1 КТ поведение на работодателя , което предоставя на работника само една от двете предвидени възможности. В. съд е приел , че като са изискани писмени обяснения , работодателят е спазил процедурата. Изтъква се липса на практика по въпроса .
Ответникът Ч. [фирма] изтъква в отговор липсата на основание за допускане до касационно разглеждане. Позовава се на реш. № 137 от 2010г по гр.д № 20/2009 ІV г.о на ВКС ,разрешението по което е приложимо и в случая . В срока на дисциплинарното производство работникът не се е явявал на работа , поради това обяснения са поискани по пощата, с препоръчано писмо,на адреса,посочен от ищеца при постъпване на работа. Същият не е получил препоръчаната пратка с документи и текста на чл. 193 ал.2 КТ не е приложим , тъй като процедурата е изпълнена . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на първо място е формулиран процесуалноправен въпрос за дължимостта от мотиви по въведени твърдения и събрани доказателства и по- конкретно , че ищецът не е създал пречка за реализиране на процедурата по чл. 193 КТ. Касае се за отрицателно твърдение , което по естеството си е фактически извод . В. съд е обсъдил фактите и доказателствата за тях , а именно че след като е престанал да се явява на работа без да е изтъкнал на работодателя си състоятелна причина ,или да се е позовал на такава причина в хода на делото , в срока за търсете на дисциплинарна отговорност и за извършени преди това нарушения , преди да наложи наказанието работодателят е изискал обяснения с препоръчано писмо по пощата, но пощенската пратка е върната като „непотърсена”от адреса на ищеца. Така съдът е достигнал до оспорваните от ищеца фактически изводи ,противоположни на неговите , което не сочи на липса на мотиви по възраженията на последния , съответно не е налице противоречие с цитираната от защитата съдебна практика . Позоваването в мотивите на текстове и уредба в Общите условия на пощите е в рамките на обсъждане на доводите на ищеца ,че не е получавал известие на адреса за въпросните писма, че обратната разписка не била оформена по надлежния начин (становище от 10.02.2011г) Отговорът на този довод в оспорваните мотиви няма отношение към правен въпрос, относим към процесуалния ред за приобщаване на доказателства по делото , поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по него.
По въпроса за прилагането на чл. 193 КТ има последователна и обилна практика на ВКС, обемаща като правно разрешение и настоящата хипотезата , възприета от въззивния съд като установена фактическа обстановка.(реш. реш. № 137 от 2010г по гр.д № 20/2009 ІV г.о, реш по гр.д №1022/2011г ІІІ г.о , реш. № 237 от 2010 по гр.д № 3681/2008 ІІІ г.о на ВКС ) Н. се поставя въпрос за тълкуване в нечия полза , или за злепоставяне на гарантирана от закона защита, когато работодателят е изискал обяснения в писмена форма ,т.е без да е посочил , че същите могат да бъдат дадени, съответно приети и устно, когато служителят,от когото са поискани, е престанал да се явява на работа и не получава адресираната до него кореспондеция, изходяща от работодателя. Няма спорно тълкуване по съдържанието на нормата относно това , че както поискани в писмена форма обяснения , така и покана за даването им в устна форма изпълняват изискването на чл. 193 ал.1 от КТ, тъй като законът не предвижда форма нито за поканата ,нито за самите обяснения (реш. № 165 от 2011г по гр.д № 359/2010 ІІІ г.о ,реш. № 237 от 2010 по гр.д № 3681/2008 ІІІ г.о на ВКС).Не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция , с оглед изхода на трудовия спор.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 31.06.2013г по гр.дело № 13098/2011г. на Софийски градски съд
Осъжда С. П. П. от [населено място] да заплати на Ч. [фирма] сумата 150 лева за настоящата инстанция на основание чл. 78 ал.8 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .