О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр. София, 21.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 618 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 пр. първо от ГПК.
Образувано е по жалбата на А. П. П. от гр. Р., против определение без номер от 14 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 656 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г., с което е оставена без уважение молбата на А. П. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по същото въззивно гражданско дело. В жалбата се сочи, че с атакуваното определение се нарушава правото на защита и правото да се обжалват актовете на въззивния съд; назначенията служебен защитник е по изпълнителното производство
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК от лице, имащо интерес от обжалването на определението на окръжния съд и е процесуално допустима.
За да постанови определението си окръжният съд приел, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна, защото разпоредбата на чл. 24 т. 2 пр. първо от ЗПП предвижда, че правна помощ се предоставя в случаите, когато претенцията на молителя е очевидно неоснователна, както е в разглеждания случай; очевидно неоснователно и в противоречие с чл. 31 ал. 2 от ЗС е основното възражение на П. за правото й на ползване на съсобствено жилище; процесуалното поведение на П. е в противоречие с принципа на добросъвестност.
Определението е неправилно.
Според представените от частната жалбоподателка документи пред окръжния съд, тя получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 121,51 лева, разведена е и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. При тези данни във връзка с необходимата преценка по чл. 23 ал. 4 от Закона за правната помощ, частната жалбоподателка е установила, че няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Неправилно съдът е приел, че в случая е приложима хипотезата на чл. 24 т. 2 от ЗПП, тъй като претенцията на частната жалбоподателка била очевидно неоснователна. Правната помощ се иска в рамките на производство по обжалването на допуснато обезпечение. В самото определение на окръжния съд, с което е потвърдено определението на районния съд за допускане на обезпечение по иск по чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността, е указана възможността определението да бъде обжалвано пред касационния съд. Доколко касационното обжалване в производството по чл. 389 и сл. от ГПК е допустимо, може да посочи само ВКС. С атакуваното определение обаче окръжният съд е предрешил въпроса с основателността на жалбата, с което грубо е престъпил процесуалните си правомощия, а и не е взел предвид различния характер и различните основания за защита на страните в исковия процес и обезпечителното производство.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение без номер от 14 октомври 2009 г., постановено по в.гр.д. № 656 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на А. П. П., ЕГН **********, за съставяне на частна касационна жалба против определение № 4* постановено на 29 септември 2009 г. по в.гр.д. № 656 по описа на окръжния съд в гр. Р. за 2009 г.
ВРЪЩА делото на окръжния съд в гр. Р. за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: