О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
гр. София, 31.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2443/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Ж. Р. Х. срещу въззивно решение № 70/01.04.2019 г. по в. гр. д. № 54/2019 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 384/17.12.2018 г. по гр. д. № 2682/2017 г. Разградски районен съд, с което на основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 9 СК са изменени мерките относно упражняването на родителските права над малолетното дете Г. П. П., като е определено местожителство на детето при бащата П. М. П., комуто е предоставено упражняването на родителските права при определен режим на лични контакти между детето и майката Ж. Х. и тя е осъдена да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер 127,50 лв., считано от влизане в сила на решението.
Производството е образувано по предявен от П. П. против Ж. Х. иск по чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 9 СК за изменение на режима за упражняване на родителски права. Въззивният съд е приел за установено, че страните са родители на Г. П. П., [дата на раждане] Установено е, че ответницата има още две малолетни деца, едно от които живее с баща си (бивш съпруг на Х.). С решение № 10/28.03.2017 г. по гр. д. № 213/2016 г. на Разградски окръжен съд, влязло в сила на 11.05.2017 г., родителските права над детето са били предоставени на майката, след постановяването на което настъпила промяната в отношенията между родителите. По делото са налице данни за множество преписки по описа за 2017 г. и 2018 г. на Разградската районна прокуратура във връзка с подавани от П. сигнали, че ответницата препятства контактите му с детето и за отправяни от нея закани, а Х. е подавала сигнали за физически посегателства над нея от страна на ищеца. Всички проверки са приключили с постановления за отказ за образуване на досъдебно производство, с изключение на една от тях по жалба на П. за неизпълнение на съдебното решение относно режима на лични отношения. С протоколно определение по н.о.х.д. № 280/2018 г. на Разградски районен съд е било одобрено споразумение между Разградската районна прокуратура и ответницата, по силата на което тя се е признала за виновна за извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че за периода от 13.05.2017 г. до 21.01.2018 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление (на 64 конкретно посочени дати), в качеството си на родител на Г. П. П., не е изпълнила съдебно решение № 10/28.03.2017г. по гр.д. № 213/2016 г. на Разградски окръжен съд, с което на бащата П. П. е бил предоставен режим на лични отношения с детето. Установено е, че срещу ответницата има висящо производство за престъпление по чл. 214, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
От изготвения през април 2018 г. социален доклад се установява, че след раздялата с П. П. майката е сключила брак с Х. Х., който при явяването си в социалната служба на 28.03.2018 г. е заявил, че се е разделил със съпругата си и желае да се разведат; че между тях е възникнал конфликт и ответницата му е нанесла телесни увреждания. В социалния доклад са описани още конфликтите между родителите на мaлолетния Г. по повод отглеждането на детето и осъществяване на режима на лични отношения с бащата.
В първоинстанционното производство е била изслушана съдебно-психологическа експертиза, според която към момента на изготвянето ? не са били налице психосоматични данни за наличие на синдром на родителско отчуждение по отношение на детето, но съществувал висок риск това да се случи в пълна степен в рамките на следващите две години, ако взаимоотношенията между родителите не се подобрят.
При преценката на възпитателските качества на страните окръжният съд е констатирал дефицит на родителски капацитет и у двамата родители, които са в постоянни физически и психически конфликти, свидетел на които става и детето. За недоказани са приети твърденията на ответницата за честа употреба на алкохол или упойващи вещества от страна на бащата.
Окръжният съд е приел за неоснователно възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск. В съдебно заседание на 11.06.2018г. след изготвянето на съдебно- психологическата експертиза, вещото лице е предложило на страните социална услуга, свързана с работа върху поведението им с цел ограничаване на вредните последици за детето, на което предложение бащата е изразил съгласие, но майката е категорично отказала.
При така установените факти въззивният съд е приел, че е налице изменение в обстоятелствата, налагащо промяна в мерките на упражняване на родителските права над малолетния Г.; че интересите на детето ще бъдат защитени по-добре, ако живее в дома на своя баща, който да полага непосредствените грижи за възпитанието и отглеждането му. Прието е, че неустановеността в местоживеенето на майката и честата смяна на местопребиваването и на партньорите са фактор, който би попречил на нормалното развитие на Г.. Отчетено е, че детето вече е излязло от периода на съвсем ранната детска възраст, в която майчините грижи са незаменими, поради което бащата може да осигури грижи, съответстващи на нуждите на детето в следващия период от развитието му, както и че въпреки постоянните конфликти между родителите, отразяващи се изключително негативно на детето, бащата, за разлика от майката, е изразил желание да работи за тяхното преодоляване.
Съдът е определил следния режим на лични контакти с майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 14 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Въззивната инстанция е приела, че този режим на лични отношения и размерът на присъдената ежемесечна издръжка от 127,50 лв. са адекватни и защитават интересите на детето във възможно най-висока степен.
В касационната жалба се излагат доводи, че производството е образувано по нередовна искова молба; че е налице противоречие между мотивите на въззивното решение и диспозитива му; че с обжалвания акт се пререшават въпроси, разрешени с влязло в сила решение № 10/28.03.2017 г. по гр. д. № 213/2016 г. на Разградски окръжен съд; че въззивното решение е постановено при непълна и неправилна преценка на доказателствения материал по делото. Оспорват се изводите на въззивния съд относно недоказаност на факта на упражнено от бащата спрямо майката физическо насилие. Неправилно и без мотиви било отхвърлено искането на страната за назначаване на повторна съдебно-психилогическа експертиза. Решението се основавало на социален доклад, касаещ минал период, предвид настъпилата промяна в обстоятелствата – промяна на местоживеенето на детето. Липсвали мотиви относно съществените за определяне на родителските права обстоятелства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа противоречие с практиката на ВКС относно предпоставките за изменение на режима при упражняване на родителските права, но не е формулиран правен въпрос.
В срока за отговор бащата П. П. възразява срещу допускането на касационно обжалване и отмяната на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
След преценка на доводите на страните и мотивите на въззивното решение, ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Освен твърдение за противоречие с практиката на ВКС, касаторът следва да формулира правен въпрос във връзка с тълкуването на правна норма, при разрешаването на който се констатира противоречието. С оглед диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните, ВКС може само да уточни или конкретизира въпроса, но не и да го извежда.
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, поради което не е осъществена общата предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Само на това основание искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Не е налице и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
Приетите от въззивния съд обстоятелства, че майката не изпълнява и препятства личните контакти на бащата с детето (влязло в сила споразумение по наказателно дело), както и отказът на майката от социална услуга, свързана с работа върху поведението на родителите с цел ограничаване на вредните последици за детето, са квалифицирани от съда като нови обстоятелства, които реализират основанието, предпоставящо изменение режима на родителските права. Тези правни изводи са в съответствие с трайната практика на ВКС по чл.59, ал.9 СК, установена още с ППВС 1/74г. и не противоречат на цитираните от касатора съдебни решения- решение по гр.д. №214/2014г. на ІІІ ГО и реш. №288/2016г. на ІV ГО.
При този изход на спора, Ж. Х. дължи направените от П. П. разноски за настоящата инстанция, в размер на 400лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. Неоснователно е възражението, че в производството по чл.59, ал.9 ГПК не се дължат разноски. Относно производството по спорна администрация се прилагат правилата на общото исково производство, включително правото на разноски при неоснователно оспорване искането на насрещната страна. Нормата на чл.329 ГПК не намира приложение, защото е специална и настоящият случай не попада в приложното и поле.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70/01.04.2019 г. по в. гр. д. № 54/2019 г. на Разградски окръжен съд.
Осъжда Ж. Р. Х. да плати на П. М. П. 400лв. разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: