5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№722
София08.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 265/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: [фирма], [населено място], представлявано от управителя Л. С. Д. и [фирма], [населено място], представлявано от К. К. С., срещу решение № 178 от 05.11.2010 г. по в.т.д.№ 444/2010 г. на Апелативен съд – В..
Касаторът [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 61 от 30.04.2010 г. по т.д.№ 136/2009 г. на Окръжен съд – Добрич, са отхвърлени исковете срещу [фирма] за заплащане на сумите: 3 659.75 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата 149 403 лв.- цена на извършени СМР, за периода от 14.03.2009 г. до 19.05.2009 год. и за сумата 474.65 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата 19 111 лв.- цена на допълнително извършени СМР, за периода от 14.03.2009 г. до 19.05.2009 г., както и в частта за разноските. Поддържат се касационни доводи за недопустимост на решението, поради произнасяне по просрочена въззивна жалба и евентуално – за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорираното в касационната жалба и допълнително уточнено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими процесуалноправни и материалноправни въпроси, а именно: 1. От кога започва да тече срока за въззивно обжалване на решение по търговски спор и приложима ли е нормата на чл.315, ал.2 ГПК; 2. Правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК; 3. От кой момент възложителят изпада в забава за заплащане възнаграждението на изпълнителя при договор за строителство и по конкретно- обвързан ли е длъжникът от датата на въвеждане в експлоатация на обекта и може ли да се приеме, че длъжникът, отклонявайки се от задължението си да подпише двустранни протоколи за приемане на извършената работа, възложителят може да черпи права от неправомерното си поведение твърдейки, че не е изпаднал в забава докато не получи фактура, а последната се издава въз основа на приетите работи. По поставените процесуалнопправни въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по материалноправните въпроси – се позовава на съдебна практика на Върховния съд.
Касаторът [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционния съдебен акт за уважаване на предявения от [фирма] иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 19 111 лв., представляваща частично неизплатена цена на извършени от ищеца строително-монтажни и ремонтни работи, ведно със законната лихва от 07.07.2009 г. и за сумата 313.81 лв. – обезщетение за забавено плащане, както и в частта за разноските по делото. Поддържат се касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос,свързан с постигането на съгласие за извършване на допълнителни СМР, без да е налице писмено споразумение между страните. Позовава се на решение № 968 от 16.06.1994 г. по гр.д.№ 2049/1993 г., V г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият състав на Апелативен съд – В. е приел, че между страните са сключени действителни договори за изработка за извършване на строително-монтажни и ремонтни работи, вкл. и за извършване на допълнителни видове СМР, приети с окончателен констативен протокол от 09.06.2009 г. Предвид конкретните факти и доказателства по делото и договорните клаузи относно начина на плащане на възнаграждението за приетата работа, въззивният съд е приел, че с оглед момента на получаване на окончателната стойностна сметка от възложителя, сумата 149 403.16 г. е своевременно заплатена- на 14.05.2009 г. и затова не се дължи обезщетение за забава в размер на 3 659.75 лв. за претендирания период от 14.03. – 14.05.2009 г. Възприемайки заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е счел, че неизплатената част от възнаграждението за извършената работа е в размер на 19 111 лв. , върху която се дължи и обезщетение за забава считано от 21.05.2009 г. до завеждане на иска, но не и за периода преди посочената начална дата.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на първия касатор, свързани с допустимостта на обжалвания съдебен акт. По делото липсват данни, от които да се извежда извод за произнасяне по просрочена въззивна жалба, с оглед изрично посочения в решението срок за обжалване и началото на течене на този срок, съобразно редовно връченото съобщение до въззивника.
Не могат да се приемат за доказани твърденията на първия касатор, че по отношение на поставените процесуалноправни въпроси са налице основанията по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Въпросът, свързан със законния срок за въззивно обжалване на решението, постановено от окръжен съд като първа инстанция, не се нуждае от тълкуване, предвид препращащата разпоредба на чл.377 ГПК. От друга страна, в случая не се касае за разглеждане на делото в закрито заседание – по реда, предвиден в чл.376 ГПК, нито по реда на друго особено исково производство. Затова следва да се приеме, че по отношение на първия процесуалноправен въпрос не е налице общата предпоставка по ал.1, чл.280 ГПК. Що се отнася до правомощията на въззивния съд, безспорно този въпрос е важен за делото, но по него е налице задължителна за долустоящите инстанции съдебна практика на ВКС, Гражданска и Търговска колегии/ публикувана и в правно-информационните системи/ и не е налице основание за промяната й. Освен това, по настоящото дело липсват данни, въз основа на които да се направи извод за отклонение от тази практика.
Поставените от касаторите материалноправни въпроси, свързани с валидността на договорните правоотношения между страните, включително и за допълнителните СМР, както и с приемането и изискуемостта на дължимото на изпълнителя възнаграждение, по принцип са значими за делото. Същевременно обаче, правните изводи на решаващия въззивен състав са в резултат на преценка на конкретните правнолеревантни факти и доказателствения материал по делото, като са отчетени и конкретните договорености между страните за начина на плащане на възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД, а материалноправните въпроси са обосновани с твърдяната в жалбите неправилност на решението в обжалваните части. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация по материалноправните въпроси, като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение да е в противоречие с дадено разрешение на същите въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или в решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Касационните решения, на които се позовават касаторите, не попадат в приложното поле по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като направените от съответните съдебни състави на ВС и ВКС фактически и правни изводи по отделните дела, са в резултат на преценка на специфични за всяко дело обстоятелства и конкретни договорености между страните.
В настоящото производство по чл.288 ГПК, се констатира, че въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване на периода, за който е изчислено дължимото обезщетение за забава в размер на 313.81 лв. В диспозитива е отразен друг период, което противоречи на формираната и отразена в мотивната част към решението воля на съда. Посочената грешка подлежи на евентуално поправяне от Апелативен съд – В., след връщане на делото и не оказва влияние при преценка на основанията за достъп до касация.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 178 от 05.11.2010 г. по в.т.д.№ 444/2010 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: