О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
С. 22.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2755 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от [фирма] [населено място], представлявано от членовете на съвета на директорите М. и Т., чрез процесуалния представител адвокат М. и от А. Л. К. и Л. К. Й. против въззивно решение № 577 от 8.12.14г. по в.гр.д. № 787 по описа за 2014г. на Окръжен съд Перник, с което е отменено решение № 1244 от 14.12.13г. по гр.д.№ 1784/13г. на Районен съд Перник в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на Л. К. Й., като наследник на починал работник В. К. и като наследник /съпруг/ на починалата М. О. Й. /майка на починалия работник В. К./ обезщетение за забава върху присъдената с влязло в сила решение главница от 63 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на законнната лихва, считано от 28.03.2010г. до 2.03.2012г. в размер на 12 836лв. за разликата над 12 587.41лв. /или за сумата 248.59лв./, както и в частта с която е осъдено [фирма] да заплати на А. Л. К., като наследник починалата М. О. Й. обезщетение за забава върху присъдената с влязло в сила решение главница от 21 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на законнната лихва, считано от 28.03.2010г. до 2.03.2012г., сумата в размер на 4 276.68лв., за разликата над 4 195.83лв. /или за сумата 82.85лв./, като е потвърдил решението в останалата част, частично го е отменил досежно присъдените разноски и е прекратил производството досежно подадената частна жалба срещу решението в частта за разноските.
Срещу подадената от А. Л. К. и Л. К. Й. касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост /поради липса на поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос/ и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да прецени като основателен предявения иск въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния за наличие на процесуална легитимация. Посочил е, че при наличие на парично задължение, установено с влязло в сила решение в полза на посочени в него лица, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата без значение в какво качество /лично и като наследници/ страните са участвали в процеса.Акцесорният характер на иска по чл.86 от ЗЗД не е обвързан от характера и правната квалификация на главния иск, а само от наличието на установено ликвидно и изискуемо вземане и липса на плащане. Относно възражението за давност съдът е приел, че при забавено плащане приложима е общата тригодишна давност, която не се влияе от давността за главното вземане. Преценил е като правилен извода на районния съд за началото на давностния срок /от смъртта на починалия работник, а не от датата на трудовата злополука/ и като неправилен извода за крайния момент. За такъв – с оглед данните за датата на изпълнение на задължението за плащане – е приел 2.03.2012г. /вместо 28.03.2012г., във връзка с което е коригирал размера на присъдените като дължими суми/.
Като обжалва въззивния акт в уважителната му част [фирма], позовавайки се на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, желае да се допусне касационно обжалване по поставени въпроси за процесуалната легитимация на ищците за предявяване на акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД в отделен процес /след влизане в сила на акт, с който е уважен иск по чл.200 от КТ/, като се има пред вид, че ищците са участвали в производството по чл.200 от КТ като наследници на починалата майка на пострадалото лице и не са предявили иск по чл.86 от ЗЗД, а едната от тях е извън кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал от трудова злополука работник, очертан в Постановление № 4 от 25.05.1961г. на ППВС, Постановление № 5 от 24.11.1969г. на ППВС, Постановление № 2 от 30.11.1984г. по гр.д.№ 2/84г.на Пленума на ВС, решение № 499 от 9.01.2012г. по гр.д. № 1577/10г.на ІV г.о. Поставя и въпроса дали вземането за обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД /във връзка с неимуществени вреди от трудова злополука по чл.200 от КТ/ е лична претенция и ако е такава – непредявена от наследодателката М. Й. претенция по чл.86 от ЗЗД може ли се наследява или нейните наследници имат свое право на иск и дали ищцата А. Л. К. разполага с право да предявява като самостоятелен иск по чл.86 от ЗЗД върху обезщетение, присъдено на М. Й., в качеството й на наследник? Третият въпрос, който поставя касатора е дали вземането за обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД е изискуемо без отправена покана до длъжника, в случаите когато искът е предявен като самостоятелен от лица, които са извън кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадал от трудова злополука работник?
К. А. Л. К. и Л. К. Й. не се позовават на конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и не поставят въпроси, въз основа на които да е възможно да се допусне касационно обжалване. Излагат доводи за неправилност на постановения акт и желаят иска им да бъде уважен, като им бъде присъдено обезщетени за забава считано от трудовата злополука през 2005г. или от предявяване на иск по чл.200 от КТ на 9.11.2007г.
По подадената от [фирма] касационна жалба настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на първия от поставените от касатора въпрос, касаещ процесуалната легитимация на ищците, не е налице никое от изчерпателно изброените в чл.280 ал.1 от ГПК специални основания за допустимост, тъй като по него е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд при решаването му. Обезщетение за вреди от неизпълнение на парично задължение възниква при настъпила негова изискуемост. Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главницата, доколкото присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно, изискуемо и неизпълнено в срок парично задължение. А. на иска обаче на изключва самостоятелния му характер, като няма пречка същият да предявен в отделно производство, след като е разрешен спора за паричното задължение. Когато искът по чл.86 от ЗЗД е предявен след като със сила на присъдено нещо е установено наличието на валидно, изискуемо и неизпълнено в срок парично задължение и страните между които то съществува – активно легитимирани да го предявят са страните, в полза на които е установено главното вземане / в случая страните, в полза на които е уважен иска по чл.200 от КТ/. Ирелевантни са въпроси в какво качество /лично и като наследници на трето лице/ иска е уважен по отношение на тях, както и дали са сред кръга лица, очертан в цитираната от касатора практика.
Вторият поставен от касатора въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, не е от значение за изхода на спора, фактически е и на него е даден отговор с гореизложените мотиви. Следва да се добави само, че вземането за обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД /във връзка с неимуществени вреди от трудова злополука по чл.200 от КТ/ не е лична претенция, тъй като предявяването й не е предопределено от личността, а от иска за главницата.
Третият поставен от касатора въпрос, касаещ необходимостта от отправена покана до длъжника, е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Последната приема /например решение № 217 от 25.07.2013г. по гр.д. № 1038/12г. на ІV г.о./, че субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника от трудова злополука /съгласно чл.212 от КТ/ намират правилата за непозволеното увреждане, съгласно които длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. дължи от момента на увреждането. Съответно лихвата /като обезщетение за забава при неизпълнение на вземане, произтичащо от увреждане/ е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането.
По касационната жалба на А. Л. К. и Л. К. Й. не следва да се допуска касационна жалба, защото не е поставен конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери да ли е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, дали е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Доводите за неправилност, тъй като касаят преценка на спора по същество, не могат да бъдат обсъждани от настоящата инстанция в това производство /вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/09г.на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 577 от 8.12.14г. по в.гр.д. № 787 по описа за 2014г. на Окръжен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.