2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр. София, 18.06. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 110 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Т. срещу решение от 04.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2171/2011 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено решение № І-043-125/04.10.2010 г. по гр. дело № 36269/2009 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е признато за установено по предявените от [фирма] срещу жалбоподателката, искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че жалбоподателката-ответница дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата 7 645.10 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена през периода месец април 2002 г. – месец август 2008 г. в топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 544.87 лв., представляваща законна лихва (обезщетение) за забава за периода 01.06.2002 г. – 05.11.2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 41516/2008 г. на СРС; в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът [фирма] не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 133, във вр. с чл. 131 от ГПК, а именно – възражението за погасяване по давност на вземането, представлява ли възражение от категорията на тези, които ненаправени в срока за отговор на исковата молба, се преклудират. Поддържа се становище и се излагат съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се сочи и че по него нямало произнасяне на ВКС, т.е. жалбоподателката навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Разрешаването на изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е обусловящо правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е от значение за изхода на правния спор по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че възражението на жалбоподателката-ответница за изтекла погасителна давност, направено в последното открито съдебно заседание на първоинстанционния съд, и без да е заявено с възражението й по чл. 414, ал. 1 от ГПК в заповедното производство (делото по което е приложено за послужване по настоящото дело), е преклудирано на основание чл. 133 от ГПК, като неупражнено в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за подаване на отговор на исковата молба. В тази връзка въззивният съд се е позовал на разрешението, дадено с решение № 111/08.10.2010 г. по търг. дело № 1068/2009 г. на І-во търг. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
С оглед горното следва да се приеме, че изведеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос поначало представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл – и т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Не е налице обаче, наведеното от жалбоподателката допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на възивния съд. Съображенията за това са следните:
По изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е налице практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в посоченото от въззивния съд, решение № 111/08.10.2010 г. по търг. дело № 1068/2009 г. на І-во търг. отд. на ВКС. С него е дадено следното разрешение на въпроса: Правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането, предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл. 124, във вр. с чл. 415 от ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението си по чл. 414, ал. 1 от ГПК, и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 от ГПК. Преклузията по чл. 133 от ГПК на правото да се иска от съда да зачете последиците на изтеклия давностен срок не настъпва, само ако възражението на длъжника в заповедното производство по чл. 414 от ГПК е приложено по делото, образувано по иск с правно основание чл. 124, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Установената по реда на чл. 290 от ГПК и цитирана по-горе практика на ВКС по изведения в случая от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на процесуалните норми на чл. 133, във вр. с чл. 131 от ГПК по отношение възражението за изтекла погасителна давност, е еднозначна и е формирана при точно и стриктно приложение на тези норми, като тази практика не се нуждае от промяна, осъвременяване или обогатяване, поради което се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС. Видно от мотивите към обжалваното въззивно решение, при разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос, въззивният съд изцяло се е съобразил с тази практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, която е задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища.
С оглед гореизложеното, – тъй като не е налице соченото от жалбоподателката, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 04.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2171/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.