О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
С. 21.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 126 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. А. К. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 506 от 16.11.2011г. по в.гр.д. № 901 по описа за 2011г. на Пазарджишки окръжен съд,с което е потвърдено решение № 727 от 26.07.2011г. по гр.д.№ 1195/2011г.на Пазарджишки районен съд,като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставени въпроси касаещи основанията по чл.328 ал.1 т.2 и чл.329 от КТ,които се свеждат до следното
1. необходимо ли е заповедта за уволнение да се предхожда от решение за това на компетентния орган и реално ли е съкращаване в щата, базирано на промяна в изискванията за образование и квалификация на длъжността и добавяне на нови трудови функции към съществуващите,
2.следва ли законовото задължение на работодателя да извърши подбор при наличие на еднородни длъжностни /респ.сходни по наимено-вание трудови функции/спрямо съкратената,да се тълкува рестриктивно, като обхватът му се ограничи само до пределите на дадено звено/отдел/ в учреждението, в което структурно е подразделена съкращаваната длъж-ност.
Относно последния въпрос- касаторът се позовава и на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Твърдението си,че поставените въпроси са решава-ни противоречиво от съдилищата обоснова с приложени седем решения на ВКС – без задължителен характер и две решения на САС и ПОС,които не могат да бъдат обсъждани,тъй като не съдържат отбелязване,че са влезли в сила/т.3 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При формиране на извода си за неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, въззивният състав е съобразил отменителното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, във връзка с предходно уволнение на ищцата,извършено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ.В него е прието,че в хипотеза,при която наред с въвеждането на нови изисквания за образование и професионална квалификация – се променят и трудовите функции на длъжността чрез добавяне на нови – отговорни,съществени и важни дейности,които трансформират заеманата длъжност в нова – работодателят може да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,но не и на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. В. съд като е съобразил,че настоящето уволнение вече е по реда на чл.328 ал.1 т.2 от КТ и че е извършено при идентична фактическа обстановка, както и като е отчел задължителния характер относно тълкуването на правото на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС, е приел,че – в случая е налице реално съкращаване в щата на заеманата от ищцата длъжност. Пред вид на обстоятелството,че след трансформирането й в нова – тя е престанала да съществува, е направил извод,че липсват сходни длъжности, заемани от други лица,между които да е възможно извършването на подбор. Съдът е обсъдил и въпроса за компетентността на кмета на общината да вземе решение за съкращаване в щата,на който е отговорил положително,тъй като- в случая съкращаването е извършено без промяна на общата численост и структура на общинската администрация.
При тези мотиви- поставените от касатора въпроса – са годно общо основание за допустимост съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Във връзка с тях обаче – не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Представените от касатора решения на ВКС – не обосновават извод,че първият поставен от него въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.Те са в смисъл,че за да е законно – съкращаването в щата следва да е извършено от органа,който има право да извършва подобна промяна и да е реално –и това е становището,което се приема в практиката. По въпроса за това кой е компетентния орган,който може да утвърждава ново щатно разписание за общинската администрация – е даден отговор в задължителна практика на ВКС,намерила израз в решения от 21.07.2010г. по гр.д.№378/2009г. на ВКС, от 14.05.2010г. по гр.д.№3823/2008г. на ВКС и № 654 от 1.11.10г.по гр.д.№ 1880/09г.на ВКС,в които е прието, че това е кмета на общината, а Общинският съвет взема решение за намаляване щатната численост в бюджетното учреждение. Кметът следва да утвърди и измени длъжностното разписание /включително вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и вида на правоотношението, по което те се заемат/,в рамките на определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и на общата численост на персонала в нея /решение №117 от 23.04.2012г.по гр.д.№967/11г.на ВКС/. В случая – въззивният съд се е съобразил с установената практика,като е приел,че кметът като орган,който има право да извършва подобна промяна – е взел решение за трансформиране на една длъжност в друга, в рамките на вече утвърдената структура на администрацията и при запазване на общата й численост.
Съкращаването в щата е реално,когато реално се премахва съответната трудова функция/ в този смисъл е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 654 от 1.11.10г.по гр.д.№ 1880/09г.на ВКС и решения от 25.02.2009г. по гр.д.№3892/2008г. на ВКС и решение от 24.01.1995г. по гр.д.№909/1994г. на ВС.В хипотеза,когато добавянето на нови трудови функции към съществуващите за определена длъжност, комбинирано с промяна в изискванията за необходимите образование и квалификация за заемането й – води до съществена промяна на съществото и характера на изпълняваната трудова функция, е налице съкращаване на щата чрез трансформация на старата длъжност в нова,като е ирелевантно дали наименованието на новата и на старата длъжност са идентични или не.В тази хипотези е ирелевнатно и дали в щатното разписание са налице други идентични по наименование длъжности,защото определящо е не наименованието,а изпълняваните функции.В този смисъл е и постановения от въззивния съд акт,в който е прието,че в случая е налице реално съкращаване в щата,тъй като за заеманата от ищцата длъжност”главен специалист”е утвърдена нова длъжностна характеристика и е променено изискването за образование и специалност,с което е трансформирана старата длъжност в новосъздадена,със запазване на нейното наименование.
На втория поставен от касатора въпрос – следва да се отговори отрицателно и по него не следва да се допуска касационно обжалване, защото той е изяснен в практиката и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.След като е установено,че е закрита единствената длъжност/”главен специалист”/ в рамките на един отдел /”Урбанизация/- за работодателят не съществува задължение за извърш-ване на подбор,защото няма друга длъжност,сходна на съкратената. Наличието на сходни по наименование длъжности е ирелевантно за задължението за извършване на подбор,при положение,че е установено,че тези сходни по наименование длъжности са с различни трудови функции.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 506 от 16.11.2011г. по в.гр.д. № 901 по описа за 2011г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.