О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
[населено място], 05.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 635 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 285 от 23.11.2010г. постановено от Ловешки окръжен съд по гр.д.№ 283/2010г., с което е отменено решение от 14.03.2008г. по гр.д. № 615/2007г. на Троянски районен съд и е отхвърлен предявения от Н. И. Ч. и Р. И. Ч. против [община] иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване, че ищците са собственици на овощна градина от 200 кв.м. в [населено място] в м. „З.”, заключени между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж на скицата на вещото лице и представляващи част от парцел * в кв.* по действащия план на селото, за който имот се твърди, че е допусната непълнота при изработването на кадастралния план като не са посочени границите му.
Касационната жалба е подадена от ищците Н. и Р. Ч., чрез пълномощника им адв.Щ.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване те поддържат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата и разглеждането на жалбата е от значение за точното прилагане на закона. Изтъкват противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд, които представят.
Ответникът по жалбата [община] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване непълнота при изработването на кадастралния план на [населено място]. Ищците претендират, че наследодателят им Т. Г. е бил собственик на овощна градина от 200кв.м., собствеността върху която е възстановена с решение на Поземлената комисия [населено място] през 1995г., но им е отказано попълването на кадастралния план с включване на имота по съображения, че е част от парцел * в кв.* по регулационния план, който е частна общинска собственост. Въззивното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК след като състав на Върховния касационен съд е отменил предходното въззивно решение, с което е било обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. С отменителното решение № 386 от 09.06.2010г. по гр.д. № 4488/2008г. на ІV-г.о. е прието, че предявеният иск е допустим, тъй като при наличие на решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски имот в границите на урбанизирана територия, то кадастралният план се попълва по реда на чл. 53 ЗКИР и по този начин се индивидуализира имота.
В обжалваното решение съдът е установил, че собствеността е възстановена с отразяване, че имотът попада в урбанизирана територия – чл.10, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ, а в кадастралния план имотът не е включен по съображения, че попада в парцел * „З. к. н. С.” в кв. *, който парцел е частна общинска собственост. За да отхвърли иска съдът е обсъдил на събраните свидетелски показания и е приел за недоказана собствеността на ищците върху имота – свидетелите не са установили начален момент на владение, нито граници на имота. На следващо място съдът е намерил, че целият терен, възстановен на ищците, е застроен със сгради и в рамките на косвения съдебен контрол върху законосъобразността на решението на Поземлената комисия е достигнал до извод, че същото е незаконосъобразно, тъй като е налице хипотезата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и собствеността не може да бъде възстановена в реални граници.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Касаторите не са формулирали изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда и обусловил изхода на спора, а липсата на такъв е достатъчно основание да се откаже достъп до касационен контрол – ТРОСГКТК № 1/2009г., т.1. В изложението си жалбоподателите са навели съображения за неточно приложение на закона, които обаче не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК. Извършено е позоваване на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с конкретно посочване на четири решения на Върховния касационен съд, на които обжалваното противоречи. Понеже решенията не са част от задължителната практика на ВКС, то поддържаното основание следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. При преглед на приложените съдебни решения не се установява противоречиво разрешаване на въпроси сходни с тези, разрешени в обжалваното решение. Решение № 1663 от 03.10.2003г. по гр.д. № 109/2003г. на ВКС, ІVг.о. постановява, че фактическият състав на земеделската реституция се счита осъществен с решението на общинската поземлена комисия и техническите органи при общините не са компетентни да определят собствеността върху земеделските земи. В обжалваното решение съдът не е приел противното, а в рамките на иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР, който е вид иск за собственост, е извършил косвен съдебен контрол върху реституционното решение и е отрекъл легитимиращото му действие. С такива правомощия съдът разполага съгласно ТРОСГК № 6/2006г.,т.4. Решение № 271 от 13.05.2009г. по гр.д. № 240/2008г. на ІІг.о. изтъква, че в производството по чл. 53, ал.2 ЗКИР се разрешава спор за действително притежавани вещни права от собственици на съседни имоти и за местоположението на границата между тях. Решението е неотносимо, тъй като настоящия спор не е за граници на съседни имоти, а за ненанесен в кадастралния план имот, който съдът е отхвърлил поради недоказване правото на собственост на ищците върху този имот. Решение № 13 от 10.03.2009г. по гр.д. № 933/2008г. на ВКС ІІ г.о. обръща внимание, че активната материалноправна легитимация на ищеца по иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР се обуславя от правото на собственост върху имота към момента на заснемане на кадастралната основа. В обжалваното решение съдът е изходил от същия критерий, но при преценка на доказателствата е счел, че собствеността не е доказана, т.е. че липсва активна материалноправна легитимация за ищеца. Последното сочено от касатора решение е отменителното решение на ВКС по същия спор, което разглеждайки допустимостта на предявения иск приема, че след възстановяване на собствеността върху имот в границите на урбанизирана територия, кадастралният план се попълва по реда на чл. 53 ЗКИР. В обжалваното решение липсва извод, който да противоречи на соченото съждение.
Основанието на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не е обосновано от касаторите, а само е цитирана законовата норма. При липсата на конкретен правен въпрос и на мотиви защо разглеждането му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
Предвид изложеното след като не се установява наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 23.11.2010г. постановено от Ловешки окръжен съд по гр.д.№ 283/2010г. по касационната жалба на Н. И. Ч. и Р. И. Ч., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.