4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 724
гр. София, 14.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 2752 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 663 от 06.04.2016 година по гр. дело № 4595/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав.
Ответникът С. М. К. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 4557 от 25.06.2015 г. по гр. дело № 3493/2014 г. на Софийски градски съд, 1 – 12 състав в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която първоинстанционният съд е уважил частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от С. М. К. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 15000 лв. и е присъдил разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение – чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в накърняване на човешкото му достойнство, чест, добро име, обществена репутация, създаване на пречка за упражняване на заеманата до тогава работа, негативно отражение върху психическото здраве. След като е обсъдил посочените обстоятелства Софийският апелативен съд е изложил изводи, че при тяхната преценка следва да се съобразят продължителността на наказателното преследване, продължило повече от шест години, повдигането на обвинение само за едно престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, взетата мярка за неотклонение „подписка” за целия период на наказателното преследване, неприлагането на друга мярка за процесуална принуда, възрастта на ищеца, неговото обществено положение и чисто съдебно минало, широкото медийно отразяване на наказателното преследване, негативните психически преживявания, надхвърлящи обичайно съпътстващите при всяко наказателно преследване такива преживявания. Предвид тези правни изводи съдът е приел, че сумата 15000 лв., представлява справедливо обезщетение с оглед обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че „В случая процесуално-правният въпрос е за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД”. Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба /т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., а също така и на „разпоредбите на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.”. Твърди се в приложението, че по цитирания въпрос са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
ВКС в настоящия си състав намира, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като посоченият въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а с приложението не е обосновано и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Определянето на неимуществените вреди е процесуална дейност на въззивния съд при реализирането, на която въз основа на преценката на конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, се приемат правни разрешения относно обстоятелствата, релевантни за конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. За да въведе общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е задължен да постави правен въпрос по съответствието на конкретно разрешение на въззивния съд с разрешението в практиката, на която се позовава, което в случая не е направил, тъй като не е свързал въпроса си с конкретен извод в решението на апелативния съд. Практиката на Върховния съд /ВС/ и ВКС е цитирана, без мотивиране на противоречието между разрешенията на Софийски апелативен съд и задължителната съдебна практика, посочена в приложението. Касаторът не е съобразил, че изброяването на обстоятелствата, които са от правно значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както в ППВС № 4/23.12.1968 г., така и в ТР на ОСГК на ВКС № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г., а също така и в практиката, формирана по реда на чл. 290 ГПК, на която се е позовал / решение по гр. дело № 170/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 951/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. е примерно, а не изчерпателно, като кръгът на релевантните обстоятелства се определя за всяко дело в зависимост от конкретните особености на случая, както и от доказване на фактите, относими към накърняването на засегнатите блага на ищеца. Жалбоподателят не е въвел процесуално – правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с тези обстоятелства, респективно не е аргументирал отклонение на въззивния съд от тяхното разрешаване в задължителната съдебна практика. Освен това неаргументирано е становището на касатора, поддържано с позоваване на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, за това че въззивният съд не е обосновал решението си „поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди”. Софийски апелативен съд е изложил мотиви по тези обстоятелства.
Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението не са мотивирани предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По другото основание, поддържано като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в приложението е изложено, че „Материално – правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ.”. Въпросът по съдържание съвпада с предходния, но е квалифициран от касатора като „материално – правен” и е поддържан на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с доводи , че „Налице е противоречие в съдебната практика на отделните съдилища в страната, защото има различия в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, което е довело в практиката до различно решаване на еднородни случаи.”. Жалбоподателят не е формулирал въпрос, произтичащ от приети от въззивния съд конкретни правни разрешения, съответно не е аргументирал отклонение на въззивния съд от изводите в казуалната съдебна практика. Страната не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно задълженията на касатора за въвеждане и обосноваване на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като в настоящето приложение не е обосновала общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва да се има предвид, че липсва обосновка на твърдението за противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията в цитираните актове на апелативните съдилища / решение по гр. дело № 102/2013 г. на Бургаски апелативен съд и решение по гр. дело № 1220/2009 г. на Софийски апелативен съд/, които не са обсъдени в приложението, поради което не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване. От друга страна касаторът не е съобразил, че решенията на апелативните съдилища не могат да се приемат за съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно разясненията в цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС при положение, че няма данни по представените копия на тези актове, същите да са влезли в сила. Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението страната не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 663 от 06.04.2016 г. по гр. дело № 4595/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: