4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София,10.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1118/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Д. от [населено място] срещу решение № 214 от 15.07.2011 г. по в. т. д. № 109/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 58 от 23.06.2009 г. по т. д. № 234/2008 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 32 164 лв., основан на споразумение от 19.04.2004 г. между съдружниците в [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като, въпреки изричните указания относно правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 125, ал. 3 ТЗ, дадени от Върховен касационен съд в отменително решение № 16 от 24.03.2011г. по т. д. № 354/2010 г. на Първо търговско отделение, при новото разглеждане на делото съдът отново е подменил предмета на спора и се е произнесъл по непредявен иск, а именно – по иск за дължимостта на сумата по споразумението от 19.04.2004 г., сключено между касатора В. В. Д. и лицето В. И. Й., а не по иск за присъждане равностойността на дружествения дял на прекратилия участието си в дружеството съдружник. К. счита обжалвания акт и за неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към определяне правната квалификация на претенцията и задълженията на решаващия състав за обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Освен това, релевира оплаквания за необоснованост и противоречие на правните изводи във връзка с приложимостта на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ и по-конкретно – за ирелевантността на споразумението от 19.04.2004 г. към уреждане на имуществените отношения между съдружниците по повод прекратяване участието в търговското дружество на единия от тях.
С процесуалноправните въпроси за определяне правната квалификация на предявения иск и за задължението на съда по чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните е обоснован и достъпът до касация, като се твърди, че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Като релевантна към първия въпрос практика е представено решение № 1584 от 17.11.2000 г. по гр. д. № 927/2000 г. на ВКС, V г. о. Във връзка с втория въпрос такава практика не е посочена.
Като значим за делото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е заявен също и материалноправният въпрос, за който се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, свързан с валидността и правното значение на споразумението от 19.04.2004 г. за уреждане имуществените отношения при прекратяване членството на ищеца в ответното дружество.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 28.10.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от В. В. Д. иск за сумата 32 164 лв., при новото разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК, въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца е основана на сключеното между него и лицето В. И. Й. споразумение от 19.04.2004 г., което обаче не може да бъде база за уреждане на имуществените отношения във връзка с прекратеното с предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ членство на ищеца в ответното дружество, тъй като същото е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 ТЗ и като такова е нищожно. С оглед на това и доколкото по делото не е направено изрично искане за определяне равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник към момента и съгласно изискванията на чл. 125, ал. 3 ТЗ, решаващият състав е счел предявения иск за неоснователен.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск. Неоснователно в тази връзка е твърдението на касатора, че и при новото разглеждане на делото съдът е разгледал претенцията като такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 129 ТЗ. Видно от мотивите на акта, като е съобразил задължителните указания в отменителното решение относно правната квалификация на иска, решаващият състав е преценявал неговата основателност с оглед предпоставките на чл. 125, ал. 3 ТЗ, в какъвто смисъл са указанията на ВКС, и именно в тази връзка е обсъдил значението на споразумението от 19.04.2004 г. Що се отнася до направените въз основа на него правни изводи, същите касаят правилността, а не допустимостта на акта.
Освен това, по отношение на процесуалноправните въпроси не е доказано и поддържаното основание за достъп до касация – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От една страна, представеното в подкрепа на първия въпрос решение на ВКС е неотносимо към правната квалификация на иска, тъй като касае материалноправния въпрос за приложимостта на чл. 125, ал. 3 ТЗ, а по втория въпрос изобщо не е представена релевантна съдебна практика.
Не е налице и основанието, поддържано по отношение на материалноправния въпрос. Поради това, че въпросът за характера на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ и допустимостта същата да бъде дерогирана чрез сключване на договор е решен по задължителен за долустоящите съдилища начин в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – № 120 от 10.07.2012 г. по т. д. № 781/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 224 от 10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., не може да се счете, че са осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. А доколкото постановеният от въззивния съд акт е в съответствие с цитираната практика, според която нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивна и е недопустимо договорното й дерогиране, то липсва основание за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 214 от 15.07.2011 г. по в. т. д. № 109/2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: