О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр. София, 10.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 2630/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Миг – Маркет“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 632 от 05.09.2019 г. по в.т.д. № 521/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. № 1688/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че съдебният състав неправилно се е мотивирал, позовавайки се на приетото разрешение в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, защото размерът на евентуално присъденото обезщетение за неимуществени вреди в производството по гр.д. № 1688/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд би имал значение за спряното производство само при наличието на влязло в законна сила решение по него. Излагат се доводи, че в случая липсва връзка на преюдициалност между двете дела, а спирането на производството означава на практика да се отрече правото на пострадалото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя, каквато възможност законът му предоставя. Частният жалбоподател твърди, че производството по делото не е следвало да се спира и поради обстоятелството, че страните по двете производства са различни, поради което силата на пресъдено нещо няма да ги обвърже. По тези съображения претендира отмяна на атакувания съдебен акт.
Ответникът по частната жалба – „Застрахователна компания Уника“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез пълномощника си, изразява становище за нейната недопустимост, а по същество – за неоснователността й. Счита, че недопустимостта на частната жалба следва от обстоятелството, че същата не е подадена от ищците, а от конституираното като третото лице-помагач на тяхна страна дружество „Миг – Маркет“ ООД. Твърди, че атакуваният съдебен акт е правилен, защото е налице по-рано образуван висящ процес, като в двете производства застрахователното дружество отговаря на едно и също основание и за едно и също застрахователно събитие, поради което чрез спирането на производството се избягва евентуално противоречиво разрешаване на спора, както и ангажирането на отговорността на застрахователя два пъти за едно и също застрахователно събитие.
Отговор на частната жалба е постъпил и от Н. Х. А. и С. Х. А., двамата от [населено място], чрез пълномощника им. Изразено е становище за неоснователност на частната жалба и правилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Същата изхожда и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на застрахователното дружество, че подадената частна жалба е недопустима поради депозирането й не от ищците по делото, а от конституираното на тяхна страна трето лице – помагач. Съображенията на настоящия състав на ВКС за процесуалната допустимост на частната жалба са следните:
Дружеството частен жалбоподател – „Миг – Маркет“ ООД, е конституирано с протоколно определение от 17.09.2018 г. по гр.д. № 327/2014 г. по описа на Разградски окръжен съд на основание чл. 219 ГПК като трето лице – помагач на страната на ищците Н. и С. А.. Като подпомагаща страна, третото лице – независимо дали е встъпило или е привлечено в процеса, може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото – чл. 221, ал. 1 ГПК, включително и да подава жалби, за да брани пряко, не свое, а чуждо – на подпомаганата главна страна, субективно материално право, което е предмет на спора по делото. Такова активно участие и извършване на процесуални действия от третото лице – помагач поначало е и в негов интерес, но в рамките на спора между главните страни по делото. Всяко трето лице – помагач само преценява дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно и да извършва процесуални действия, включително да подава жалби в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при положение че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки само косвено и в свой интерес. Поради това, като е подало настоящата частна жалба трето лице – помагач е упражнило надлежно едно свое процесуално право. Останалите, наведени в отговора на застрахователното дружество, твърдения за неправилно конституиране от първоинстанционния съд на настоящия частен жалбоподател като трето лице-помагач не следва да бъдат обсъждани в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С атакуваното определение съдебният състав на Варненски апелативен съд е спрял производството по делото, доколкото е установил от приложените по делото доказателства и извършена служебна справка по гр.д. № 1688/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, че Н. и С. А. са предявили искове за обезщетяване на претърпените от тях вследствие на загубата на сина им Н. Х. неимуществени вреди, както следва: 1) срещу В. К. В., Я. С. Ж. и „Миг – Маркет“ ООД за заплащане на сумите от по 100 000 лв. за всеки един от ищците, по които е образувано гр.д. № 1688/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд. В хода на това производството като трето лице – помагач на страната на ответника „Миг – Маркет“ ООД е конституирано „Застрахователна компания Уника“ АД и срещу него е предявен евентуален обратен иск за уважената част от претенциите спрямо ответника „Миг – Маркет“ ООД. Основанието за ангажиране отговорността на застрахователното дружество е сключена застраховка „Професионална отговорност на лицата по чл. 171 от ЗУТ“. Към момента на постановяване на определението за спиране съдът е констатирал, че по това дело е постановено решение на първата инстанция, с което исковете са частично уважени, но същото не е влязло в сила, защото е обжалвано и се е извършвала размяна на книжа по постъпилите въззивни жалби; 2) срещу „Застрахователна компания Уника“ АД за заплащане на сумите от по 100 000 лв. за всеки един от ищците, по които е образувано гр.д. № 327/2014 г. по описа на Разградски окръжен съд. В това производство като трето лице – помагач на страната на ищците – Н. и С. А., е конституирано „Миг – Маркет“ ООД, а отговорността на застрахователя се претендира да бъде ангажирана поради причиняване на неимуществените вреди от В. В. – служител на „Миг – Маркет“ ООД, което дружество има качеството застрахован по сключена със застрахователя застраховка „Професионална отговорност на лицата по чл. 171 от ЗУТ“.
Изхождайки от така установеното, решаващият състав е извел извод, че производството по второто дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по първото дело. Съдът се е позовал на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и е приел, че отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността и обема на присъдените вреди по отношение на застрахования работодател „Миг – Маркет“ ООД, като застрахователят не следва да дължи размер различен от този, за който е осъдено застрахованото лице. Съобразил е и обстоятелството, че застрахователното дружество – ответник в производството по гр.д. № 327/2014 г. по описа на Разградски окръжен съд, е привлечено като трето лице – помагач на застрахования „Миг – Маркет“ ООД в производството по гр.д. № 1688/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд и постановеното по същото решение ще се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно размера на вредите, за които носи отговорност застрахованият работодател.
Обжалваното определение е правилно.
При постановяването му съдебният състав на Варненския апелативен съд правилно е съобразил, че с оглед страните и основанието на предявените искове по двете производства е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството.
Отговорността на работодателя е производна от тази на прекия причинител. Тя произтича от изрична норма на закона, а не от виновно поведение, но е предназначена да репарира същите вреди, които е причинил делинквентът. Поради това, дължимото от работодателя обезщетение, е ограничено до размера на обезщетението, дължимо от делинквента. В тази връзка решаващият състав правилно е съобразил задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, относно обусловения характер на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ от отговорността на застрахования делинквент. В т. 1 от същото се приема, че по прекия иск застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Доколкото и отговорността на застрахователя по прекия иск, и отговорността на работодателя, са въведени от закона средства за осигуряване на възможност за увредения да получи ефективно обезщетение за претърпените от него вреди, то разясненията за обусловения характер на отговорността на застрахователя, могат да бъдат отнесени и към тази на работодателя, с изключение на това, че отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователната сума.
При тези данни се налага изводът, че предметът на гр.д. № 1688/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд има преюдициален характер и решението по него ще има значение за правилното решаване на спора по спряното с атакуваното пред ВКС определение производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 632 от 05.09.2019 г. по в.т.д. № 521/2019 г. по описа на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.