4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
Гр.София, 06.10.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 585 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Щ., гр.София срещу определение № 688/21.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 671/10г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.02.2010г. по т.д.№ 1450/09г. на Софийския градски съд в частта за оставяне без уважение на отвода за некомпетентност на българския съд на основание чл.23 КМЧП вр. чл.18 от договор от 01.05.2008г., сключен между “Стройинжест” АД, гр.София и “Щ.” АД.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът “С.” АД не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по т.д.№ 1450/09г. по описа на СГС е образувано по иск на “Стройинжекс” АД срещу “Щ.” АД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка от 01.05.2008г. С отговора на исковата молба ответникът е заявил отвод на българския съд за разглеждане и решаване на делото на основание чл.18 от договора между страните, съгласно който е постигнато споразумение споровете им да бъдат решавани от компетентния съд в гр.Цюрих, К. Ш..
Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че разпоредбата на чл.23 КМЧП не намира приложение, тъй като възможността страните по имуществен спор да определят компетентност на чуждестранен съд е предоставена само при частноправните спорове с международен елемент. В случая, международен елемент в правоотношението липсвал, поради което българският съд следвало да разгледа делото и компетентността му не би могла да се дерогира с договор между страните.
Частният жалбоподател поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: Абсолютна предпоставка ли е за прилагането на чл.23 КМЧП наличието на международен елемент в спора между страните? и В случай, че липсва международен елемент в спора между страните, възможно ли е те, по взаимно съгласие, да приемат, че той ще бъде разгледан от съда, намиращ се извън Република България и това да е основание за отвод на българския съд?
Въведени са всички основания по чл.280, ал.1 ГПК, като са представени: Опр.№ 309/25.05.09г. по ч.т.д.№ 328/09г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Опр.№20/23.01.2009г. по ч.гр.д.№ 2267/08г. на ВКС, ГК, ІІІ отд. и Опр.№ 264/28.07.2006г. по ч.т.д.№ 256/06г. на ВКС, ТК, ІІ отд., както и определения на Б. и на БАС.
Според частния жалбоподател, в посочените актове ВКС е счел, че уговорката за международна договорна подсъдност е валидна при спазване на предпоставките на чл.23 КМЧП, поради което е въвел основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В приложените определения ВКС е приел, че за да се уважи възражение за възлагане на дело на чуждестранен съд, съгласно разпоредбата на чл.23 КМЧП, трябва да са налице следните условия: писмено споразумение между страните за възлагане на спора на чуждестранен съд, предмет на делото да е имуществено право, спорът да не е от изключителната компетентност на българските съдилища и отводът да е заявен в посочения от закона срок. Според данните от посочените актове на ВКС произнасянето е по спорове, в които участва чуждестранно юридическо лице с регистрация по правото съответно на Ф., Л. и К., като не се е спорило, че е налице международен елемент от гледна точка на субекта на правоотношението. В настоящия случай, определянето на компетентността на българския съд е по спор, за който е прието, че липсва международен елемент, хипотезите не са идентични и по тези съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По силата на чл.23 КМЧП, когато предмет на делото е имуществено право и спорът не е от изключителната компетентност на българските съдилища, то може да бъде възложено на чуждестранен съд с писмено споразумение между страните. Българският съд, сезиран със спора, е длъжен да разгледа отвода на ответника, основан на писмено споразумение, и заявен в посочения в закона срок.
Кодексът за международното частно право урежда международната компетентност на българските съдилища, приложимото право към частноправните отношения с международен елемент и признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България – чл.1. Международната компетентност на българските съдилища е налице и разпоредбата на чл.23 КМЧП се прилага при имуществените спорове, основани на договорни отношения между юридически лица в следните хипотези: 1.Ответникът е чуждестранно юридическо лице, а ищецът – юридическо лице, регистрирано в Република България – чл.4, ал.1, т.2 КМЧП, 2.Ответникът е чуждестранно юридическо лице, но отговаря на условията по чл.4, ал.1, т.1 КМЧП – има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България, 3.Ответникът е чуждестранно юридическо лице, но спорът е възникнал от преки отношения с негов клон, регистриран в Република България – чл.4, ал.2 КМЧП, или 4.Страните по спора са чуждестранни юридически лица, но са уговорили място на изпълнение в Република България или ответникът има основно място на дейност в Република България – чл.15 КМЧП. Липсата на предпоставките по КМЧП обуславят изключването на международната компетентност на българските съдилища.
Изключването на международната компетентност предпоставя разглеждането на имуществените спорове от българските съдилища съгласно българския процесуалния закон. Гражданскопроцесуалният кодекс предвижда възможност да се дерогира определената от закона подведомственост на българските съдилища по споразумение между страните, но единствено при уговорка имущественият спор да бъде отнесен за разглеждане от арбитражен съд, вкл. и ако арбитражът има седалище в чужбина – чл.19 ГПК.
По тези съображения съставът на ВКС, ТК, І отд. дава следният отговор на поставените по чл.280, ал.1 ГПК въпроси: Разпоредбата на чл.23 КМЧП намира приложение само при наличието на международен елемент в спора между страните – относно субектите: чуждестранни юридически лица от категорията на посочените в чл.4 КМЧП или по отношение на предмета на делото – ако имущественият спор отговаря на условията по чл.15 КМЧП. Правилата относно компетентността на българските съдилища по ГПК и КМЧП изключват възможността, при липса на международен елемент в спора, същият да бъде възложен за разглеждане от чуждестранен съд по писмено споразумение между страните. Съдът, сезиран с имуществен спор, при който липсва международен елемент, обуславящ дерогирането на компетентността на българските съдилища, не следва да зачита направения отвод за некомпетентност, основан на писмено споразумение между страните.
По същество на частната касационна жалба.
Предвид на отговора на поставените въпроси частната жалба се явява неоснователна.
С договора между страните от 01.05.2008г. е определена подсъдност при евентуални спорове на компетентния съд в гр.Цюрих, Ш. – чл.18. Страни по делото са юридически лица, регистрирани в Република България, и е уговорено местоизпълнение на задълженията на територията на Република България. Следователно липсва международен елемент в спора между страните, който да дерогира компетентността на българските съдилища и да предоставя възможност за отнасянето му за разглеждане на чуждестранен съд. Първоинстанционният Софийски градски съд правилно е отказал да приеме направения отвод на некомпетентност, поради което обжалваният въззивен акт за потвърждаването му е правилен и следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 688/21.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 671/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.