О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
гр. София 18.10.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 50183/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Д. – пълномощник на М. Ф. против решение № 108/04.11.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 226/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 189/23.07.2012г., постановено по гр.д. № 1461/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на М. Ф. сумата от 49 988 евро, представляваща неоснователно обогатяване, като платена част от продажната цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот и е отхвърлил предявения иск от М. Ф. и го е осъдил да заплати сторените съдебни разноски.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора? и 2. Какви критерии следва да прилага съдът при преценка за това какъв е разумният допълнителен срок по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, има ли значение периодът на изтеклата вече до поканата забава, както и положената от кредитора дължима грижа?“. По отношение на първия въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърди, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с решение № 251/07.01.2013 г. по т.д. № 1002/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. Във връзка с втория въпрос се позова на основанията по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Заявява, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата и представя решение № 108/18.11.2013 г. по гр.д. № 247/2013 г. по описа на Бургаски апелативен съд. Отделно излага съображения, че същият от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв. К. А. в качеството му на пълномощник на [фирма]. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както и че не са налице основанията за допускане до касационното му обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК. С решение № 82/31.07.2015 г. по т.д. 1611/2013 г., Върховният касационен съд е върнал делото с дадени задължителни указания въззивният съд да събере доказателства за невиновната невъзможност на ответника за изпълнение на задължението му да предаде във фактическа готовност за ползване, а не само за прехвърляне по нотариален ред, обекта – предмет на сключения с ищеца предварителен договор от 30.10.2007 г., респективно за произнасяне по иска с оглед предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Бургаски апелативен съд се е произнесъл като втора инстанция по предявения от М. Ф. срещу [фирма] иск за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 49 988 евро, представляваща заплатена цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – вила в [населено място], с която сума ответното дружеството – в качеството му на продавач, неоснователно се е обогатило, тъй като сключеният предварителен договор е развален от него – в качеството му на купувач, поради неизпълнение от страна на продавача. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с предварителен договор от 30.10.2007 г. [фирма] – в качеството му на продавач, се е задължил да прехвърли на купувача М. Ф. недвижим имот, представляващ вила № 15 на площ от 104,11 кв.м., която да бъде застроена в собствен на дружеството поземлен имот в землището на [населено място] срещу заплащане на цена от 99 976 евро с ДДС, платима на части, като последната вноска от 49 988 евро е дължима при сключването на сделка в нотариална форма. Страните се задължили да сключат окончателен договор с нотариален акт в едномесечен срок от издаването на документ за въвеждане в експлоатация, който започва да тече от момента, в който купувачът получи писмено уведомление от продавача, че е издаден документ за въвеждане в експлоатация. Уговорено било издаването на документ за експлоатация през юни 2008г. В изпълнение на договора купувачът – ищец е заплатил общо 49 988 евро, както следва: на 17.10.2007г. – 1000 евро резервационна такса, на 31.10.2007г. – първа вноска от 18 995 евро и на 18.03.2008г. – втора вноска от 29 993 евро. В срока по договора строителството на процесната вила не било завършено и купувачът е изпратил нотариална покана, получена от продавача на 15.12.2010г., с която е отправил известие за разваляне на предварителния договор по чл.87, ал.2, пр.второ ЗЗД и е поканил продавача за доброволно плащане на получената част от цената по договора. При продължаващо неизпълнение от страна на продавача, на 11.08.2011г. е предявена исковата молба по разглеждания спор. В хода на първоинстанционното производство ответникът – продавач е представил удостоверение за въвеждане в експлоатация № 88 от 23.03.2012г. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че [фирма] не е изпълнил задължението си по процесния договор да построи обекта, предмет на предварителната продажба, с издаден документ за въвеждане в експлоатация, в срок до юни 2008г., но тъй като М. Ф. не е доказал безполезност на забавеното изпълнение, не са налице основанията на чл.87, ал.2, пр. второ ЗЗД за разваляне на сделката на това основание. Ето защо при произнасяне по основателността на претенцията по чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на даденото на отпадно основание във връзка с твърдяното разваляне на договора, то ефекта на същото е преценявано при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД. Бургаски апелативен съд е приел, че към момента на отправената нотариална покана от купувача, е налице виновно неизпълнение на продавача, но с изявлението за разваляне на договора, както в нотариалната покана, така и в исковата молба, купувачът не е дал на продавача определен подходящ срок за изпълнение. Като е взел предвид, че процесната нотариалната покана за разваляне на договора и за връщане на платените суми е получена от [фирма] на 15.11.2010г., то от този момент следва да се преценява дали е последвало изпълнение в подходящ за дължимата престация срок. Този извод на съда е съобразен с практика на ВКС, в която е обосновано разбирането, че когато в искане на кредитора се претендира разваляне на договор или последици от такова, то съдържа имплицитно и предупреждение за изпълнение, даже и да не са изрично формулирани изявления в този смисъл /Решение №706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №1769/2009г., ІІІ г.о./ При тези данни, съдът е достигнал до извод, че предложеното в хода на производството изпълнение от страна на продавача е предложено в разумен срок. Приел е, че [фирма] е изпълнило задълженията си по сключения предварителен договор и е изразило готовност за финализиране на продажбата по нотариален ред. Отделно съдът е направил заключение, че снабдяването на обекта с удостоверение за въвеждане в експлоатация е опосредствано от действията на [община] и провеждането на нормативни процедури, обуславящи електрифицирането на обекта.Съобразно приетото Бургаски апелативен съд е достигнал до извод, че процесният договор не е развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а страните са валидно обвързани от сделката,поради което не се дължи претендираната на основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД престирана по предварителния договор част от продажната цена, като неоснователно обогатяване, с оглед получаването й на отпаднало основание.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения първи въпрос. Изводите на въззивният съд , че даването на срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД е задължително условие за настъпването ефекта на разваляне, независимо от договореностите между страните са в противоречие с константната практика на ВКС – решение по т.д.№ 1002/2011 г.,ІІ т.о.,ВКС.
По отношение на втория въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка. За да достигне до извод за неоснователност на предявената претенция, съдът е приел, че продавачът е предложил изпълнение след покана, макар и да е бил в забава към момента на предявяването на иска.Тълкуването на понятието разумен срок е обусловило решаващите изводи на съда с оглед конкретните фактически данни и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото в светлината на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 / 04.11.2015г., постановено по възз. гр. д. № 226/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на М. Ф. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1949,53 лева /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: