О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 17.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 892/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.Образувано е по касационна жалба на „Геодар“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2935 от 13.12.2018 г. по т.д. № 4937/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1594 от 26.07.2018 г. по т.д. № 2346/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав за отхвърляне на предявения срещу „Армеец“ АД иск по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 220 646.58 лв., представляваща застрахователно обезщетение за злоумишлен пожар на недвижим имот – сграда „Спортен стрелкови комплекс Диана“, находяща се в имот № 217028 в землището на [населено място], заедно с намиращите се в имота стоки, ведно със законната лихва от предявяване на иска и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 70 740.62 лв.
Търговското дружество касатор поддържа основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция, с присъждане на разноски. В жалбата са развити подробни доводи за допуснати от решаващия съдебен състав нарушения на изискванията за мотивиране на решението. Сочи се, че въззивният съдебен състав неправилно е възприел действията на ответния застраховател във връзка с настъпилото застрахователно събитие и не е изследвал в тяхната цялост конклудентните действия, с които се потвърждава съществуването на дълга, представляващи признание на длъжника, прекъсващи давността.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си по същество, като обсъди всички релевирани от страните доводи и възражения, съставляващи защитните им позиции по делото; 2. Следва ли конклудентните действия на длъжника да са обсъдени в тяхната съвкупност и неразделност, и тази съвкупност от конклудентни действия съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността по см. на чл.116, б.“а“ ЗЗД и 3. Съставляват ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността, следните конклудентни действия: изявлението на аварийния комисар, обективирано в доклад на аварийния комисар; възлагането от страна на ЗАД „Армеец“ изготвянето на доклад от авариен комисар; приемането на доклада на авариен комисар от ЗАД „Армеец“; официалното връчване на доклада от ЗАД „Армеец“ на „Геодар“ ООД, извършени огледи и съставените констативни протоколи от 05.03., 14.03., 20.08., 27.08. и 28.08.2014 г., както и разменената кореспонденция между страните. По първия въпрос се твърди допуснато отклонение от практиката на ВКС: решение по гр.д. № 4604/2014 г., IV г.о., решение по гр.д. № 4744/2008 г., II г.о., решение по гр.д. № 761/2010 г., IV г.о., решение по гр.д. № 1060/2014 г., I г.о., решение по т.д. № 1106/2010 г., II т.о. ; по въпрос № 2 и № 3 касаторът обосновава допълнителната предпоставка с решение по гр.д. № 50236/2016 г., IV г.о.
Ответникът по касация ЗАД „Армеец“, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че процесуалноправните въпроси не предпоставят достъп до касационно обжалване, а формулираният трети въпрос е фактически, а не правен. По същество се поддържат доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият състав на Апелативен съд – София, след възприемане на фактическите изводи на първата инстанция е счел, че страните са били обвързани от валидно възникнало правоотношение по силата на договор за застраховка, сключен при действието на отменения КЗ, както и, че за застрахователя е възникнало задължение да плати обезщетение по настъпилия застрахователен риск, но исковата претенция е погасена по давност. Констатирано е, че възражението за изтекла погасителна давност е заявено в отговора на исковата молба, но твърдението за прекъсване на давността в хипотезата на чл.116, б.“а“ ЗЗД с извънсъдебно признание от ответника на вземанията на ищеца е въведено едва с въззивната жалба, а не в допълнителната искова молба, поради което е преклудирано. Независимо от този извод, въззивният съдебен състав е извършил преценка и по същество е приел, че действията на застрахователя по: извършване на огледи, съставянето на констативни протоколи и описи на увреденото имущество, възлагането на авариен комисар на определени действия по установяване на вида и размера на вредите, настъпили от застрахователното събитие, воденето на кореспонденция със застрахования, съставляват действия, извършени от застрахователя в изпълнение на неговото правомощие за преценка дали е налице покрит риск и в случай, че за него е възникнала отговорност да плати обезщетение – да установи неговия размер, с оглед действително причинените щети на застрахования. Изразено е становище, че тези действия не осъществяват фактическия състав на чл.116, б.“а“ ЗЗД и не манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора, с позоваване на практика на ВКС – решение по т.д. № 1934/2014 г. и решение по гр.д. № 5140/2015 г.
Въззивният съд е приел, че исковата молба е депозирана шест дни след изтичане на срока по чл.197 КЗ/отм./ и поради съвпадане с крайните изводи на първата инстанция, е потвърдил атакуваното отхвърлително решение.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.
Процесуалноправните въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да мотивира решението си, преценявайки всички доводи на страните, безспорно са значими за всяко дело, но в случая липсват данни за отклонение от създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, на която се позовава касатора, както и от дадените разрешения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Що се касае до частта от въпрос № 2, а именно – дали извършените от застрахователя действия след настъпване на застрахователния риск, преценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, имат значение на конклудентни действия, с които се потвърждава съществуването на конкретно задължение към застрахованото лице, тя е пряко съотносима към правилността само на евентуалните мотиви САС за неоснователност на изявлението за прекъсване на давностния срок. Основният правен извод на въззивната инстанция е, че това изявление е преклудирано, т.к. не е наведено в допълнителната искова молба.
Третият въпрос от изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК не притежава характеристиката на правен и не удовлетворява основния селективен критерий. Доколко всяко едно от действията на застрахователното дружество, извършени след настъпване на застрахователния риск, биха могли да се квалифицират като конклудентни действия, прекъсващи давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД, е въпрос на конкретна преценка на решаващия съдебен състав. Правилността на тази преценка е извън обхвата на селективното производство. От друга страна, така поставения въпрос не е и обуславящ за изхода на спора, с оглед неговата релевантност само към допълнителните изводи на въззивния съд.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2935 от 13.12.2018 г. по т.д. № 4937/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: