О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№725
София 01.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 837/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Авес-94” А. с. Ч. връх, Община К., Бургаска област, подадена от пълномощника адв. Р, срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 114 от 29.12.2008г. по в.гр.д. № 300/2008г. с което е оставено в сила решение № 163 от 24.07.2008г. по гр.д. № 52/2008г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на „Авес-94” А. против С. Д. Г. за заплащане на сумата 20 000 лв. като част от общата сума 50 000 лв., представляваща стойността на липсващи материални активи.
Ответникът по жалбата С. Д. Г. от гр. Б. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Т моли жалбата да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ въззивният съд е приел, че на ответника не е било предадено по опис имуществото, чиято стойност дружеството претендира като липси. С. Г. е изпълнявал по трудов договор длъжността началник отдел Административен, включваща съгласно длъжностната характеристика задължения да опазва и следи за опазването на повереното му имущество и помощни средства. Въз основа на изслушана по делото експертиза съдът е приел, че ответникът е издал при прекратяване на трудовото правоотношение лично поверените му единадесет броя вещи и лек автомобил. От събраните по делото доказателства не е установено на ответника да е било възложено като трудово задължение да събира, съхранява и разходва или отчита парични и материални ценности, включващи и имущество в Осми център на предприятието, където според ищеца са констатирани липси. Не е установено на С. Г. да се води на отчет имущество в посочения център, което не е отчетено, за да се приеме наличие на липси. Освен това не е установено преди проверката на 09.12.2005г. да е била извършвана инвентаризация на намиращото се в Осми център имущество и съответно дали претендираното като липсващо имущество се е намирало в този център към момента на постъпване на ответника на работа. Проверката през 2005г. е извършена по спомени на св. П, без наличието на счетоводни документи.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „Авес-94” А. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса може ли да носи пълна имуществена отговорност за липси служител, в чиито трудови задължения се включва задължение за опазване и съхранение на имущество на предприятието, без същото да му е предадено за съхранение и стопанисване. Излага съображения, че въпросът е решен от съда в противоречие с практиката на друг съд, изразена в решение № 140/09.06.2006г. по т.д. № 104/2006г. на ВтАС, както и на решение № 333/01.04.2008г. по гр.д. № 1507/2007г. на ВКС, І г.о. Освен това счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се констатира твърдяното от касатора противоречие. С решение № 140/2006г. на ВтАС е прието, че работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва и отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер. В случая, предмет на разглеждане по посоченото дело, служителката е извършвала отчетническа дейност, включваща право да открива и закрива банкови сметки, да извършва плащания и да получава такива, да тегли и внася суми в брой от банковите сметки на дружеството. По приложеното решение № 333/2008г. на ВКС служителят също е заемал отчетническа длъжност – „началник склад”. В настоящия случай както бе посочено ответникът не е заемал отчетническа длъжност и материалните ценности, чиято стойност ищецът претендира като липси, не са му били предадени за съхранение по надлежния ред.
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за юриспруденциалното развитие на правото, тъй като непротиворечиво се приема както в цитираната по-горе практика, така и други решения /например р. от 18.01.2008г. по гр.д. № 666/2007г. на ВКС/, че отговорността за липси е предпоставена от заемането на длъжност, свързана със събиране, съхраняване и отчитане на материални ценности, или поради фактическото предоставяне на материални ценности на работника или служителя. Неизпълнението на задължението за опазване на имуществото на работодателя съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 187, т. 9 КТ. То обаче не е достатъчно за осъществяване на пълната имуществена отговорност за липси, без надлежно предаване и приемане за съхранение на съответното имущество.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 114 от 29.12.2008г. по в.гр.д. № 300/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: