4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 02.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1737/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в ред. след изм. с ДВ бр. 86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. С. чрез особен представител адв. Л. от Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 39 от 05.01.2018г. по в. гр. дело № 3834/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 545 от 08.12.2016г. по гр. дело № 559/2016 г. на Софийски окръжен съд, с което по иска на М. Н. М. нейният брат С. Ц. С. е поставен под ограничено запрещение.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – нарушен ли е принципът на непосредственост по смисъла на т.4 от ППВС №5 от 13.02.1980г. и трябва ли разпитът на лицето, чието запрещение се иска, да предшества събирането на други доказателства и по-специално назначаването на вещо лице. Жалбоподателят се позовава на задължителна съдебна практика – ППВС №5 от 13.02.1980г. Поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът М. Н. М. в представен писмен отговор на касационната жалба, чрез адв. Н. от САК, взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 336 и сл. ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. В първата си част, касаеща принципа на непосредствеността, макар да е формулиран общо, въпросът има отношение към предмета на иска и правните изводи на съда за неговото уважаване, които с обжалваното решение са направени в съответствие с установената от Върховния касационен съд съдебна практика, в това число и задължителната такава, цитирана от касатора, според която предмет на иска по чл. 5 ЗЛС – поставянето на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от тази болест да се грижи са своите работи. Основанието съдържа два критерия – наличието на слабоумие или душевна болест (медицински критерий) и неспособността (съответно ограничената способност) на лицето, поради това негово състояние да се грижи за работите си (юридически критерий), като за основателността на иска е необходимо кумулативното наличие на двата критерия.
Съгласно чл. 276 ГПК при разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита лично лицето, чието запрещение се иска, както и неговите близки. Ако лицето се намира в болница и здравословното му състояние не позволява да бъде разпитано лично, съдът след като събере сведение за състоянието му от управителя на болничното заведение, трябва да отиде на място, за да добие лични впечатления. В такива случаи не е необходимо ответникът да бъде непременно довеждан принудително.
Смисълът на такъв непосредствен разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната личност на гражданина и съставлява гаранция спрямо недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице. Това изискване следва да се спазва, защото, както е подчертано и в постановлението, на което се позовава касаторът, като отговорен държавен орган съдът може по-добре и по-задълбочено да прецени какви са умствените способности на ответника, като влезе непосредствено в личен контакт с него и разпита неговите близки, които имат постоянна или близка връзка с ответника. В този смисъл принципът за непосредствеността е важен момент на това производство.
С обжалваното решение съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика. От анализа на събрания доказателствен материал съдът е приел, че по делото са установени законовите предпоставки на чл. 5 ЗЛС – диагностицираното заболяване „параноидна шизофрения с непрекъснат ход и прогресиращ дефицит и алкохолна злоупотреба” според експерта по изслушана съдебно -психиатрична експертиза, представлява душевна болест. Относно изнесеното от разпитаните по делото свидетели най-общо, че ответникът не може пълноценно да се грижи сам за делата и интересите си, съдът е приел, че показанията са обективни и непротиворечиви и съответстват на личните впечатления на съда. Доколкото съдът е разпитал лично ответника и е добил непосредствени впечатления за състоянието му не може да се обоснове извод за нарушаване принципа на непосредствеността.
Втората част от въпроса е по естеството си оплакване за допуснато процесуално нарушение от съда, което в производството по чл. 288 ГПК не подлежи на съдебен контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. В този смисъл ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в настоящия случай съдът още в подготвително заседание е постановил изслушването на ответника, но това процесуално действие се е забавило във времето поради невъзможността да бъде открит. Видно от данните по делото както ищецът, така и съдът са извършили поредица активни процесуални действия по установяване местонахождението на лицето и обезпечаване личното му изслушване от съда. В този смисъл следва да се посочи, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. На следващо място дори да е допуснато процесуално нарушение от съда, то не е съществено и не опорочава крайния резултат, тъй като както е видно от делото, съдът е изслушал лично лицето, чието запрещение се иска,след принудителното му довеждане в съдебно заседание, в присъствие на вещото лице, и едва след това е пристъпил към изслушване и приемане на заключението на вещото лице.
С обжалваното решение тези обстоятелства са обсъдени. Съдът е посочил, че ищецът не е правил възражения в съдебно заседание и доколкото не се спори, че съдът е придобил лични впечатления от ответника, процедурата по чл. 337, ал. 1 ГПК е изпълнена. Дори да се приеме, че има извършено процесуално нарушение от съда, както вече бе посочено, то не се отразило върху решаващите правни изводи на съда за основателността на иска. Принципът за непосредственост е спазен и интересите на лицето, чието запрещение се иска не са злепоставени, предвид обстоятелството, че това изискване на закона е въведено в защита интереса на ответника по иска. В тази връзка, при обсъждане на възражението на ищеца, съдът е посочил, че правните изводи не се формират само въз основа на личното впечатление на съда от поведението на ответника, а след анализ и съвкупно обсъждане на целия доказателствен материал, което с обжалваното решение е изпълнено от съда.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изхода разноски на касатора не се следват, а ответната страна не е удостоверила да е направила такива.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 39 от 05.01.2018г. по в. гр. дело № 3834/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: