3
3
Определение по т. д. № 345/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 345/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№726
С., 01.11.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 345 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Агенция за следприватизационен контрол, гр. С., срещу въззивно решение № 110/04.12.2009 г. по в. гр. д. №553 /2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 13.07.2009 г. по гр. д. № 57/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, и е оставена без разглеждане претенцията на жалбоподателя против „П. 40” АД, с. П. за заплащане на договорна неустойка за времето от датата на исковата молба – 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос – за допустимост на иск за присъждане на неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение за времето от датата на исковата молба до окончателното плащане на задължението, който въпрос, според жалбоподателя, се разрешава противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Ответниците по касационната жалба не излага съображения по допускане на касационно обжалване и по основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение в съответната му част, свързана с претенция за присъждане на договорна неустойка за период от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, за което последната е уговорена, решаващият състав на Великотърновски апелативен съд е приел, че ищецът не разполага с правната възможност да претендира вреди за в бъдещо време, преди те да са настъпили, както и да търси неустойка за забава за последващ датата на предявяване на иска период, размерът на която неустойка не е определен към датата на исковата молба.
Според съда, уговорената в чл. 15.1 от приватизационния договор неустойка без краен предел е дължима до съответната дата, сочеща края на исковия период, който е датата на подаване на исковата молба в първоинстанционния съд /чл. 214, ал. 2 ГПК/, поради което искането за присъждането й след тази датата е недопустимо.
Касаторът е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като е определил, кой е процесуалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Или осъществена е основната, общата предпоставка за достъп до касационен контрол. Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е значим за разрешаването на спора, но не са налице допълнителните предпоставки по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросът за това, дали е възможно претендиране на договорна неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение и от датата на исковата молба до окончателното изплащане на това задължение е значим за изхода на делото. Отговорът на подобен въпрос е свързан с преценката за допустимост на иска и приложението на чл. 270 ГПК, но жалбоподателят не е доказал наличието на приложно поле по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложените две решения – Решение № 96/21.10.2008 г. по т. д. № 98/2008 г. на ОС, гр. С. З. и Решение № 532/22.06.2009 г. по гр. д. № 475/2008 г. на Софийски градски съд действително съдържат аргументи в полза на различни възможни разрешения на поставения въпрос, но отсъстват данни за това, че решенията са влезли в сила, за да се приеме, че същите формират съдебна практика по този въпрос.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 11004.12.2009 г. по в. гр. д. № 553/2009 г. на Великотърновски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: