3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
С., 21.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 606/2011година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу определение № 128 от 08.06.2011 г. по т. д. № 295/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими подадените от частния жалбоподател касационна жалба против решение № 279/24.11.2010 г. по в. гр. д. № 450/2010 г. на Смолянски окръжен съд и частна жалба против определение № 24/24.01.2011 г. по същото дело.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като се позовава на неговата неправилност. Излага съображения, че при постановяване на съдебния акт тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на § 25 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., като не е съобразил датата на подаване на исковата молба, предхождаща влизането в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен извод за недопустимост на подадените жалби.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на К. Д. в качеството на [фирма] срещу решението по в. гр. д. № 450/2010 г. на Смолянски окръжен съд, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима по силата на чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.100/21.12.2010 г./, тъй като е подадена на 29.12.2010 г. – след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и е насочена срещу въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. С оглед недопустимостта на касационната жалба като недопустима е преценена и частната жалба срещу постановеното от въззивния съд определение, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК е изменено въззивното решение в частта за разноските.
Определението е правилно.
Изводът на тричленния състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен и кореспондира с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в приложимата редакция, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., с която са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допустимост на касационното обжалване на основание § 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, предвиждащ производствата, висящи към датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. – 21.12.2010 г. /§ 25 от същия закон/, да се разглеждат по действащия преди цитираното законодателно изменение процесуален ред. Под „висящо производство” законодателят е имал предвид производство по делото, висящо пред съответната инстанция, поради което въведената с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК е приложима за всички касационни производства, образувани по постъпили след датата на влизане на този закон в сила – 21.12.2010 г., касационни жалби. В конкретния случай касационната жалба срещу решението по в. гр. д. № 450/2010 г. на Смолянски окръжен съд е подадена на 29.12.2010 г. и както правилно е приел тричленният състав, същата е процесуално недопустима по силата на изричната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., предвид цената на предявения иск, която е под установения в закона минимален праг за достъп до касационно обжалване на решения по въззивни граждански дела.
Законосъобразна е и преценката на първия тричленен състав за недопустимост на подадената от К. Д. в качеството на [фирма] частна жалба срещу определението на Смолянски окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е изменено решението по в. гр. д. № 450/2010 г. в частта за разноските. Разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК обуславя обжалваемостта на определението за разноските от обжалваемостта на самото решение, а доколкото в случая въззивното решение не подлежи на касационен контрол, касационният контрол е изключен и по отношение на атакуваното с частната жалба определение по чл.248, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, определението по т. д. № 295/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 128 от 08.06.2011 г., постановено по т. д. № 295/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :