О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№726
гр. София,23.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 666 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 1358 от 26.06.2012 г. по ч. т. д. № 2321/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение на Софийски градски съд от 10.04.2012г. по т.д.н. № 4844/2011г. за оставяне без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото по чл.126, ал.1 ГПК.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], поддържа, че определението на САС е правилно и моли частната жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
С протоколно определение от 10.04.2012г. по т.д. № 4844/2011г. Софийски градски съд, е оставил без уважение искането на [фирма] за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание по чл.126, ал.1 ГПК, като е посочено, че актът подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок за явилите се страни и от датата на съобщението- за неявилите се страни.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на СГС за оставяне без уважение искането за прекратяване на делото по несъстоятелност по чл.126, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 613а, ал.3 от ТЗ определя кръга на постановените от съда по несъстоятелността актове, които подлежат на обжалване и редът на обжалването им – установения в ГПК, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 274, ал.1 от ГПК, установяваща две групи актове, подлежащи на инстанционен контрол. Изложени са съображения, че доколкото в Част IV на ТЗ не са предвидени особени разпоредби, на основание чл. 621 от ТЗ, приложение намира ГПК.
Съгласно чл.613а, ал.3 от ТЗ, постановените от съда по несъстоятелността актове подлежат на обжалване пред апелативния съд по съответния ред от ГПК. С посочената разпоредба ТЗ изрично препраща към общия процесуален закон относно реда на въззивно обжалване на актовете, постановени от съда по несъстоятелността, в зависимост от вида на акта- решение или определение /разпореждане, постановление/. Доколкото в случая, обжалваният акт е определение, за него приложение намира глава двадесет и осма „Обжалване на определения” на ГПК, в която в чл.274, ал.1 ГПК са лимитирани актовете, подлежащи на въззивен контрол до такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и до актове, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона. Отказът на съда да прекрати производството по разглеждане на молба по чл.625 от ТЗ не попада в нито една от двете категории актове, посочени в чл.274, ал.1 ГПК, поради което правилно апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението, като недопустима.
Специалните норми, съдържащи се в ТЗ относно обжалваемостта на актовете в производството по несъстоятелност, изключващи, на основание чл.628 от ГПК, субсидиарното приложение на ГПК, се свеждат единствено до: ограничаване на възможността за двуинстанционен контрол само до поставените решения в производството по несъстоятелност и на определението за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване; специфика относно началния момент, от който тече срокът за обжалване и продължителността на този срок по отношение на част от съдебните актове в несъстоятелността; възможността трети, неучаствали в първоинстанционното производство лица, да обжалват решенията по чл.630 и чл.632 от ТЗ; специфичен кръг на лицата, които са легитимирани да обжалват определени актове в производството по несъстоятелност.
Разпоредбата на чл. 613а, ал.3 от ТЗ не съдържа правилото, че всяко определение / разпореждане, постановено от съда по несъстоятелността, подлежи на инстанционен контрол. Това е видно и от подхода на законодателя да посочи в ТЗ изрично за обжалваеми конкретни, специфични за производството по несъстоятелност, определения, които като такива попадат в кръга на актовете, подлежащи на инстанционен контрол по чл.274, ал.1 т.2 от ГПК.
Правилата, определящи обжалваемостта на съдебните актове, са императивни, поради което посочването в определението на СГС, че определението, с което се оставя без уважение искане за прекратяване на производството, подлежи на обжалване, не обуславя обжалваемост на този акт.
Предвид изложеното, частната касационна жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1358 от 26.06.2012 г. по ч. т. д. № 2321/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.