О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София, 09.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 530 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Т” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от управителя Н. И. , чрез процесуалния му представител адв. А, против въззивното решение № 310 от 3 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 687 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г. в частта му, с която касаторът е осъден освен присъдените по решение № 388 от 26 май 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. 5500 лева, да заплати на П. С. Б. още 1500 лева претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука от 29 март 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, защото счупването е напълно зараснало, а описаният дискомфорт е относим към момента на получената травма, като увреждането не е трайно, поради което обезщетението от 7000 лева е много завишено; нарушен е чл. 201 ал. 2 от К. на труда, защото е доказана допусната от ищеца груба небрежност за настъпването на злополуката – при въведена изрична забрана и след инструктаж и осигурена количка за пренасяне, ищецът е пренасял на рамо кислородна бутилка, която при падане на ищеца е причинила и злополуката; свидетелските показания са погрешно кредитирани, защото е нелогично работодателят ежедневно да инструктира работниците, след което да не осигури количка. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е постановен в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища, както и че постановяването на решение ще е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 200 от КТ във връзка с чл. 52 от ЗЗД, както и за развитие на правото. Сочат се и се представят четири решения на апелативния съд в гр. С. по касационни производства по чл. 200 от КТ.
Срещу същото решение, но в частта му, с която въззивното решение по предявеният иск за неимуществени вреди е оставено в сила за отхвърлянето на иска над присъдения размер общо от 7000 лева до претендирания от 22000 лева, е постъпила касационна жалба от П. С. Б. от гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Д.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като работодателят не е осигурил необходимите на работниците технически средства за пренасяне на кислородни бутилки, което е постоянна практика на този работодател; доказателства за налична количка на обекта няма; претърпените болки и страдания са значителни и ще продължат при определени условия и в бъдеще; неясно защо искът е уважен само за една трета. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че са налице всички основания по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на решението до касационен контрол по въпроса при липса на вина защо искът не е уважен в пълен размер, като се налага да се определят възможно най-обективни критерии при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Представят се две решения на ВКС.
Страните не си дават взаимно отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че от събраните по делото свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза било видно, че бутилките били пренасяни на ръка, на обекта нямало количка за пренасяне, а и в обекта имало много препятствия за движението на количка, поради което пренасянето на ръка не може да се вмени във вина на пострадалия и работодателят не е доказал наличието на груба небрежност от страна на работника; в резултат от трудовата злополука ищецът претърпял болки и страдания, които при студено време и при по-тежки физически натоварвания ще се усещат и за в бъдеще; предвид характера и степента на увреждането, свързаните с него болки и страдания, оперативната интервенция, периодът на лечение, неблагоприятните медицински прогнози и др., определеният от районния съд размер на обезщетението не е достатъчен.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Посоченият от касатора „Т” ЕООД проблем за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е съществен, но представената съдебна практика не установява допуснато от съда нарушение на задължителна за съдилищата практика или противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. Всъщност спорът е за съдържанието на понятието “справедливост”, което е бланкетно за посочения текст и, тъй като по естеството си справедливостта е морално-етична категория, следва съдържанието й да бъде определено на базата на множество компоненти, които за всеки конкретен спор са различни по вид и значимост. Както ВКС многократно е имал случай да отбележи, осъждането на причинителя на вредата само по себе си представлява овъзмездяване на претъпрелия вредата, но болките и страданията за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. При присъждането на обезщетение за неимуществени вреди множество обстоятелства се оценяват от съда, като тези обстоятелства почти никога не могат да бъдат идентични с друг разглеждан случай. Именно по тази причина, след като всеки разглеждан случай за обезщетение по реда на чл. 200 от К. на труда е съставен от различни елементи – преценява се видът и степента на увредата, претърпените болки и страдания, прогнозата за личния и професионален живот на пострадалия и др. подобни, представената съдебна практика по други случаи на търсено обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука не може да обоснове различно прилагане на правила за определяне на размера на обезщетението. Затова е неоснователно и искането за допускане до касационен контрол на атакуваната част на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – за касационния съд е невъзможно да даде едно общоприложимо и валидно за всички обстоятелства разрешение относно дължимия размер на обезщетение.
Касационното обжалване не следва да се допусне и по жалбата на П. С. Б.. М. поставеният въпрос да е зададен различно – пита се при липса на вина защо искът не е уважен в пълен размер, което налагало да се определят възможно най-обективни критерии при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на практика отговорът му е аналогичен на този по жалбата на работодателя. Определянето на паричната претенция за овъзмездяване на претърпените вреди е субективно право на пострадалия, но оценката на относимите обстоятелства, които да й дадат параметри с оглед постигането на справедливост при обезщетяването, принадлежи на съда. В атакуваното решение съдът изрично е посочил, че не приема твърдяното от работодателя съпричиняване, а приетият размер на обезщетението не сочи, че съдът, въпреки ясно изразеното си становище, все пак е приел съпричиняване. Подобна логическа връзка не може да се направи, каквито всъщност са мотивите на касатора. По тази причина и представените от него две решения, разрешаващи въпроси във връзка с приложението на чл. 201 ал. 2 от КТ, са неотносими по спора. Затова съдът приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускането на атакуваното решение в частта му по жалбата на П. Б. до касационен контрол.
Предвид недопускането на касационния контрол, разноските на страните за производството по чл. 288 от ГПК остават за тях, както са направени.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 310 от 3 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 687 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: