О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
София 02.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 842/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. З. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. Р, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV А с-в, от 12.02.2009г. по в.гр.д. № 1531/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 50 с-в, от 05.03.2007г., постановено по гр.д. № 6389/2006г., с което е отхвърлен искът по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във вр. чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД на М. З. срещу А. И. Д. и Г. М. Д. за установяване правото й на собственост върху подробно описано в решението търговско помещение.
Ответниците А. И. Д. и Г. М. Д. от гр. С. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във вр. чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. За да отхвърли иска е приел на първо място, че за да е налице привидна сделка в разновидността й на сделка с подставено лице е необходимо и другата страна по сделката да знае за това. В случая това не се твърди. Изложените в исковата молба обстоятелства за наличието на съглашение между страните ответниците да купят от свое име за сметка на ищцата процесния имот, след което да й го прехвърлят, сочи на твърдение за сключен договор за поръчка. В този случай скритият упълномощител има право на директен иск за собственост срещу скрития пълномощник, за да може по силата на съдебното решение да се легитимира като собственик на придобит в изпълнение на поръчката имот. Разпоредбата на чл. 292, ал. 3 ЗЗД изисква договорът за поръчка да е сключен писмено с нотариална заверка на подписите, когато поръчката е за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника. Липсват твърдения и доказателства тази форма да е спазена в случая. Тъй като формата е за валидност, съдът е приел, че не е доказано при покупката на процесния имот ответниците да са действали за сметка на ищцата и в изпълнение на нейна поръчка
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът М. З. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпросите кога е налице една прикрита сделка, как и с какви доказателства може да бъде доказано нейното наличие, какви са средствата за защита на правата на прикрития упълномощител, да се направи разграничение кога са налице условията за прилагане на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и кога на чл. 292, ал. 2 ЗЗД, които според нея са от значение на точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От формулираните от жалбоподателката въпроси от значение за спора е въпросът с какви доказателствени средства може да бъде доказано наличието на скрито пълномощно. Разпоредбата на чл. 292, ал. 3 ЗЗД установява писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти. Формата е условие за действителност на скритото пълномощно, и предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК /чл. 133, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, свидетелските показания за доказването му са недопустими, освен ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната – чл. 165, ал. 1 ГПК. В случая твърденията на ищцата – касатор са, че писмен договор не е бил сключен. Предвид яснотата на правната норма и непротиворечивата съдебна практика произнасянето на ВКС по така формулирания въпрос не би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за юриспруденциалното развитие на правото. Останалите формулирани в изложението въпроси – кога е налице една прикрита сделка, да се направи разграничение между разпоредбите на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 292, ал. 2 ЗЗД, имат теоретичен характер, а предпоставка за допускане на касационното обжалване е въпросите да са конкретни и от значение за изхода по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV А с-в, от 12.02.2009г. по в.гр.д. № 1531/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: