Определение №726 от по търг. дело №525/525 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 726
 
     София,  09.12.2009 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
                                             Председател:  Таня Райковска 
                                                    Членове:   Дария Проданова
                                                                       Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 525      по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационната жалба от „ДЗИ-. застраховане“АД срещу Решение № 372 от 22.01.2009 год. по гр.д. № 194/2008 год. на Великотърновския апелативен съд с което е отменено решението от 20.02.2008 год. по гр.д. № 162/2007 год. на Габровския окръжен съд и са уважени изцяло обективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД на Б. М. Р. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, предявени срещу „ДЗИ-. застраховане“АД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със съдебна практика на ВКС относно допустимостта на гласните доказателства.
В допълнение към касационната жалба на „ДЗИ-. застраховане“АД е направено и искане за спиране изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282 ал.2 т.1 ГПК.
В качеството си на пострадал от ПТП пешеходец, Б. М. е предявил: 1./ Иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя на виновния водач на увреждащия автомобил „ДЗИ-. застраховане“АД в размер на 11000 лв. за претърпени имуществени вреди; 2./ О. за забава при плащането им от 02.06.2006 год. и до датата на ИМ – 28.08.2007 год.; 3./ Иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу виновния водач С. К. К..
Първоинстанционният съд е приел, че искът е доказан по основание, но недоказан по размер. Сезиран с въззивната жалба на Б. Р. и след като е събрал допълнителни доказателства, ВТАС е присъдил обезщетение за имуществени вреди съобразно пропуснатото месечно трудово възнаграждение на Р. , като е присъдил и обезщетение за забава..
Както бе посочено по-горе изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, свързано с недопустимостта на установяване с гласни доказателства на размера на трудовото възнаграждение на Р. Приложени са решения на 3-членни състави на ВКС в които се съдържа позоваване на чл.133 ал.1 б.“г“ и „д“ ГПК (отм.).
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното. Тезата за недоказаност на размера на трудовото възнаграждение на Р. е била подържана от застрахователя и пред инстанциите по същество, а е била и възприета от първоинстанционния съд. Събрани са писмени доказателства, установяващи както договорните отношения между английското дружество – възложител на работата Loran International Company Limited – London и работодателя на Р. „Фортуна Е. ;ЕООД, както и трудовите правоотношения между това дружество и Р. Допълнителните гласните доказателства са събрани във връзка с оспорване на факта на действителното получаване на посоченото в договора и приложението към него възнаграждение. Т.е. не е налице твърдяното противоречие с трайната практика на ВКС относно допустимостта на гласните доказателства по смисъла на чл.133 ГПК, като ще следва да се отбележи, че практиката на която се позовава „ДЗИ-. застраховане“АД касае други хипотези, нямащи отношение към конкретните обстоятелства. Ако се приеме, че фактите и обстоятелствата са установени неправилно, то това евентуално би съставлявало основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, ако касационен контрол би бил допуснат. Т.е. дори да е било допуснато нарушение, то е нарушение на фактите, а не на правото, поради което липсват основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Недопускането на касационен контрол е обуславящо и по отношение на основателността на искането за спиране на изпълнението на въззивното решение, като ще следва да се отбележи и това, че въпреки указанията, обезпечение не е внесено. Т.е. искането на касатора по чл.282 ГПК ще следва да бъде оставена без уважение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 372 от 22.01.2009 год. по гр.д. № 194/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на „ДЗИ-. застраховане“АД са спиране изпълнението на въззивното решение по реда и на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top