Определение №727 от 21.11.2013 по ч.пр. дело №4270/4270 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 727

София, 21.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4270 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Д. Д. срещу определение № 744 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 2206 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, осми състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението по делото посредством присъждане на разноски на частния жалбоподател над 500 лв. до 790 лв. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с параграф 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представения договор за правна защита и съдействие не е посочено каква част от възнаграждението е платена за защита срещу въззивната жалба на ответницата. В този случай, намалявайки размера на присъдения хонорар под 750 лв., съдът е постановил определението в разрез с цитираните от частния жалбоподател правни норми. Не е присъдена и заплатената от него държавна такса в размер на 40 лв. Моли настоящата инстанция да отмени определението на Софийския апелативен съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да осъди ответницата да му заплати още 290 лв. разноски по делото.
Ответницата по жалбата М. И. я оспорва и моли настоящата инстанция да я остави без уважение.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на въззивен съд, поради което на основание чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК е допустима/т.24 на ТР № 6 от 2013 г. на ОСГТК/. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Частният жалбоподател е извършил разноски във въззивното производство пред Софийския апелативен съд в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 40 лв. за държавна такса. Въззивното производство е приключило с решение, с което е отхвърлена жалбата на противната страна срещу уважения иск за бащинство, предявен от частния жалбоподател и е уважена е неговата жалба срещу първоинстанционното решение за осъждането му за заплащане на издръжка за минало време. В останалите части жалбата на Л. Д. срещу първоинстанционното решение не е била уважена. Следователно на него му се дължи възнаграждение като ищец по иска за бащинство и по обезсиления иск за издръжка в качеството му на ответник. Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по иск за бащинство минималното възнаграждение възлиза на 250 лв., а според чл.7, ал.1, т.6 от Наредбата на адвоката-повереник по дело за издръжка възнаграждението е 100 лв. Общо минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 350 лв. и до този размер следва да бъде намален поради прекомерност хонорарът от 1000 лв. на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от Наредба № 1 ограничение и е свободен да намали възнаграждението до минималния размер/ т.3 на ТР № 6 от 2013 г. на ОСГТК/. След прибавяне на заплатената държавна такса от 40 лв. дължимите на частния жалбоподател разноски възлизат на 390 лв., а въззивният съд е присъдил 500 лв. Ето защо определението в обжалваната част, с която искането за присъждане на разноски над 500 лв. до 790 лв. е отхвърлено, трябва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 744 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 2206 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, осми състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Л. Д. Д. за изменение на решението по делото посредством присъждане на разноски над 500 лв. до 790 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top