О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№727
гр. София,23.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 686 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД [фирма], [населено място], срещу определение № 266 от 28.09.2012 г. по т. д. № 617/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение от 20.11.2010г. по гр. д. № 6451/2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III „б” състав.
Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение на ВКС, като противоречащо на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/21.12.2010г./. Сочи, че ВКС за първи път е разгледал спора като търговски и на това основание е приел за недопустим касационния контрол на решението, въпреки, че и в първоинстанционното, и във въззивното производство делата са разглеждани по общия ред за разглеждане на граждански дела. Счита, че изводът на ВКС за приложимост на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.100/2010г./ е неправилен, като под „висящи производства” не следва да се разбират производства, висящи пред ВКС, доколкото законодателят изрично не е посочил това. Твърди, че подобно тълкуване на разпоредбата води до лишаване на нормата от практическа стойност, тъй като за заведените вече пред ВКС производства, респ. допуснатите или не до касационно обжалване, допустимостта им няма да бъде предмет на разглеждане. Според жалбоподателя, не е справедливо след завеждане на делото да влезе в сила правна норма, която ограничава касационния контрол на въззивното решение, поради което счита, на нормата на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК /обн. ДВ бр.100/2010г./ има действие занапред.
Ответникът по частната жалба, М. С. К., [населено място], не взема становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от ЗАД [фирма], жалба срещу решението на СГС, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове /2 750,84 лева – по иска по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ и на 172,45 лева – по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД/ не надхвърля законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ праг на необжалваемост на въззивните решения. В тази връзка е отчетено изменението на посочената разпоредба от 21.12.2010 г. /ДВ, бр. 100/2010г./, което е в сила от същата дата, като е направен извод, че от този момент въззивното решение е станало необжалваемо, тъй като касационната жалба срещу него е депозирана след влизане в сила на ЗИДГПК / ДВ бр.100/2010г./.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на нормата към датата на подаване на касационната жалба -29.12.2010 г.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на разпоредбата на пар. 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” по см. на посочената разпоредба следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото изобщо. Законодателят не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съда, какъвто подход е възприет в пар.1 и сл. ПЗР на ГПК.
Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК е приложима за касационните производства, чиято висящност настъпва след влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от 21.12.2010г. Висящността на производството пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба, поради което това е и меродавният момент за преценка на допустимостта му с оглед императивно установения праг по чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касационен контрол.
В настоящия случая касационата жалба е подадена на 29.12.2010г. т.е. след 21.12.2010г., като цената на предявените искове /главен и акцесорен/ е 2750,84 лева и 172,45 лева, поради което изводът на първия тричленен състав за недопустимост на касационната жалба, на основание чл.280, ал.2 ГПК, е правилен и следва да бъде споделен. Ирелевантен е характера на делото- гражданско или търговско, тъй като цената на исковете е и под двата размера, посочени в чл.280, ал.2 ГПК / 5 хил. и 10 хил. /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 от 28.09.2012 г. по т. д. № 617/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.