Определение №727 от по гр. дело №846/846 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

              О         П      Р       Е       Д        Е        Л       Е       Н        И        Е
 
                                                           №  727
 
                                        ГР. София,02.07.2009 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.06.09 г. в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                               ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №846/09 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се поризнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч / ОС/ по гр.д. №344/08 г., с което е отхвърлен искът му срещу М. Н. по чл.19, ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения между ищеца и наследодателя на ответницата М предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 27.12.04 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 3.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че предварителният договор от 27.12.04 г. не е подписан от сочения в него като продавач М. Д. и не обвързва него и наследницата му, ответник по иска. Това е установил по възражението й срещу иска, след обсъждане на събраните по делото доказателства – единична и тройна графологична експертизи и свидетелски показания за сключването и заверката на договора от кмета на с. К..
Изводите на въззивния съд по значимите за спора материалноправен въпрос сключили ли са страните предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска и процесуалния – за вида и достатъчността на доказателствата, въз основа на които оспорването на договора от ответницата е прието за основателно, са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната и с трайната и установена практика на ВКС.
Събраните по делото доказателства за сключването и във връзка с оспорването на договора са обсъдени поотделно и в съвкупността им, както изискват чл.188 от ГПК / отм./ и практиката по прилагането; формирани са обосновани по см. на т.12 от ТР №1/01 г. и т.4 от ППВС №7/65 г. изводи по съществото на спора – че процесният договор не е подписан от соченото в него за продавач лице М. Д. При заверката на подписите върху договора от кмета на с. К. не е отбелязано кои са явилите се пред него лица и как е удосторил самоличсотта им; не са представени данни за това и от регистъра на кметството. Заверката е извършена не по местоживеенето на страните или по местонахождението на обещаните за прехвърляне имоти; затова недостоверни са показанията на извършилия я кмет, че познавал добре страните. Същото се отнася и за показанията на св. В приятели на ищеца / обяснения на л.38/, които не съдържат конкретни данни за вида и съдържанието на заверения от страните договор. Единичната графологична експертиза е установила с категоричност, а тройната – с голяма вероятност / видно от обстоятелстваната й част/, че подписът върху предварителния договор не е на сочения за продавач М. Д. Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Не е налице и основанието по т.3: Спорът не разкрива фактически и правни особености извън познатите и типични при оспорване действителността на предварителния договор по предявен иск за обявяването му за окончателен на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД – затова не е от значение за развитието на правото. Поставените процесуален и материалноправен въпроси са от значение за точното прилагане на закона, но са разрешени в съответствие със задължителната и константната практика на ВКС и съдилищата, обезпечаващи такова прилагане.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №344/08 г. от 10.03.09 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top