О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 727
София , 13.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли………………………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 99/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Н. К. от гр. С., чрез пълномощника му адв. В. Великов от АК-Силистра, срещу решение № 103 от 20.10.2009г. по гр.д. № 145/2009г на Силистренския окръжен съд, с което е отменено решение № 217 от 30.06.09г. по гр.д. № 536/2009г. на Силистренския районен съд и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени обективно съединените искове на касатора срещу община С., с правно основание чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ.
Ответникът О. С. не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В касационната жалба се съдържа искане да се даде отговор на материалноправния въпрос за характера и съдържанието на нормата на чл.39, ал.4 ЗМСМА – представлява ли тя специално основание за уволнение без предизвестие или е свързана с тези по КТ? Касаторът поддържа, че по този въпрос няма практика на съдилищата след промяната на закона с ДВ, бр.69/2003г.
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като по въпроса вече съществува задължителна практика на ВКС, формирана с решения по чл.290 ГПК /напр.р. № 811/14.05.2010г. по гр.д. № 3217/2008г., № 274/31.05.2010 по гр.д. № 110/2008г., № 459/1.06.2010г. по гр.д. № 1358/2009г. и др./. В тях е прието, че правоотношението между заместник-кмета и общината е трудово, а чл.39, ал.4 ЗМЗМА урежда специално основание за уволнение, което е без предизвестие и се извършва по преценка на кмета, без да е необходимо в заповедта за уволнение да се излагат мотиви. Нещо повече – дори да са изложени такива те не подлежат на съдебен контрол, тъй като не са от значение за законосъобразността на акта. В настоящия случай даденото разрешение от въззивния съд съответства на задължителната практика на ВКС и поради това няма основание за допускане на обжалването нито поради наличие на противоречива практика, нито поради липса на такава или на необходимост от доразвиването й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 20.10.2009г. по гр.д. № 145/2009г на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.