О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 12.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4733 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от К. В. Ш., приподписана от адв. Н. К., срещу въззивно определение № 1001/:24.06.2015 г. на Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 464/2015 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като не са депозирани отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с процесуалноправен въпрос за тълкуване на чл. 60, ал. 4 ГПК, като счита, че разрешението на въззивния съд противоречи на трайно установената съдебна практика.
Въпросът е от значение за постановения резултат, защото въззивният съд, като потвърдил разпореждането на пръвостепенния Самоковски районен съд, е върнал жалба на К. В. Ш. против определение на районния съд, постановено на 10.03.2015 г. (вторник), защото приел, че едноседмичният срок изтича на 16.03.2015 г. (понеделник). Това било така, защото страната присъствала в открито съдебно заседание, проведено на 10.03.2015 г. и от тази дата за нея започнал да тече седмичният срок.
Даденото разрешение от въззивната инстанция противоречи не само на трайната съдебна практика, но и на задължителното, за по-долните инстанции, тълкуване на състави на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3 ГПК, което напълно се споделя и от настоящия състав, като съответно на закона. Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица, като няма никакво съмнение, че под „съответния ден“ се има предвид същия ден от седмицата, от който е започнал да тече срока. Така, ако срокът е започнал да тече в понеделник, изтича в понеделник, ако е започнал да тече във вторник – изтича във вторник и т.н. Само, ако последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден (чл. 60, ал. 6 ГПК).
В заключение, следва да се допусне до касационно обжалване въззивното определение. То е неправилно. В случая едноседмичният срок за обжалване на определението от 10.03.20015 г. е започнал да тече на същата дата, ден вторник от седмицата, и е изтекъл в ден вторник на следващата седмица, присъствен ден – 17.03.2015г. Подадената от страната жалба на 17.03.2015 г. не е просрочена и неправилно е върната от администриращия първостепенен съд. Като е потвърдил разпореждането на Самоковския районен съд, съставът на Софийският окръжен съд е постановил определение в противоречие с чл. 60, ал. 4 ГПК и чл. 275, ал. 1 ГПК, което следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 1001/:24.06.2015 г. на Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 464/2015 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 1001/:24.06.2015 г. на Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 464/2015 г. и ВРЪЩА делото на Самоковския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: