О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 728
София, 13.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли…………………………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 132/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Ц. от София, чрез пълномощника й адв. Бл. И. от АК-София, срещу решение № 120 от 16.05.2009 година по гр.д. N 583/2008 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № III-5-70 от 9.05.2007г. по гр.д. № 238/2007г. на Софийския районен съд. С него е отхвърлен иск за развод, предявен на основание чл.99, ал.1 и 2 СК /отм./ от касаторката срещу В. П. Ц. с последен адрес в София, като неоснователен и недоказан.
Ответникът В. П. Ц. не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с неоценяем интерес. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В касационната жалба, както и в “становището” по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с решителните мотиви на съда за отхвърлянето на иска за развод. Посочено е, че „в своята практика ВКС изрично приема, че когато от десетина години съпрузите живеят разделени, дори да са в едно жилище, и всеки сам се грижи за себе си, без да се интересува от другия съпруг, налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. По този начин е възпроизведена дословно съкратената /началната/ част от решение № 534/ от 26.05.1992г. на ВКС, II г.о. Позоваването на този пасаж е поради твърдението за произнасяне на съда по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решение в противоречие с практиката на ВКС и тъй като същите са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване, които следва да се квалифицират по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Изложеното съображение е за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице. Не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да се разгледа в контекста на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Приложеното решение на Върховния съд няма отношение към разглеждания казус, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка и при други доказателства за отношенията между съпрузите. По настоящото дело липсват дори твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брака извън това, че ответникът живее в чужбина от продължително време, където е заминал по финансови /икономически/ причини. Още по-малко може да се очаква този факт да е доказан по делото щом свидетелите не са виждали ответника и нямат впечатления за отношенията между двамата съпрузи.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 120 от 16.05.2009 година по гр.д. N 583/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.