О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 12.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Х., подадена чрез адв.С. от АК – [населено място], срещу въззивно решение №6652 от 16.10.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 8361/2012год. С това решение е потвърдено решение от 27.04.2012г., постановено по гр.д. № 43024 по описа за 2011г. на РС – [населено място], с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М. Д. Х. против 129 ОУ”А. І” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед № 295/ 16.08.2011г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 пр.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител по хореография”; за осъждане на ответното училище да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, в размер на сумата от 3731,64 лева за периода от 16.08.2011 г до 17.02. 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК . Според касатора съдът се е произнесъл по въпроса “налице ли е в процесния случай надлежно мотивирана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение” в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Основанието се поддържа с оглед твърдението, че според касатора процесната уволнителна заповед е немотивирана, поради което и изводът на съда за законосъобразност на същата е неправилен и необоснован. Касаторът не се позовава на влезли в сила съдебни актове на ВКС, от обхвата на задължителната за съдилищата практика като Постановления на пленума на ВКС, тълкувателни решения или решения постановени по реда на чл.290 ГПК, както и не прави обосновка досежно това в какво се състои твърдяното противоречие. В изложението касаторът поддържа и това, че въззивният съд се произнесъл по въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Според него този въпрос е : “изпълнено ли е в процесния случай задължението на работодателя за съгласуване на новото щатно разписание с Р. на М. съгласно разпоредбата на чл.10 ал.4 от Наредба №3 от 18.02.2008г. на МОН. Във връзка и с този въпрос касаторът не се позовава на влезли в сила съдебни актове на различни по степен съдилища, които да дават противоречиво разрешаване на въпроса. Наличието на това основание е обосновано с твърдението, че според касатора липсата на съгласуване с Р. на промените в числеността на персонала обосновава извод за незаконосъобразност на уволнителната заповед. Касаторът се позовава и на основанието по чл.280 т.3 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, имащ значение за точното приложение на закона и развитие на правото, а именно :” допуснато ли е от въззивния съд процесуално нарушение с обстоятелството, че липсва произнасяне относно доводите за фиктивното възстановяване на длъжност в изпълнение на съдебно решение без фактическото й осигуряване на работа. Наличието на основанието е обосновано с твърдението, че с уволнителната заповед работодателят необосновано я е лишил от правото на труд. Изложението по същество преповтаря част от съдържанието на касационната жалба, в която са релевирани съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради това, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и установените факти и е достигнал до грешни и необосновани изводи. Към изложението са приложени съдебни решения на Районен съд Видин, Софийски окръжен съд, Пловдивски районен съд и Пазарджишки окръжен съд . По отношение на актовете няма данни същите да са влезли в сила. Същите съдържат произнасяне по искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и касаят приложение нормата на чл. 328, ал.1, т.2 КТ, но при фактически обстановки, различни от процесната.
Ответната страна 129 ОУ”А. І” взема становище , че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, и обусловени от него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ , въззивният съд е приел, че трудовият договор на работник или служител може да се прекрати от работодателя само при наличие на установените в закона основания, като заповедта във всички случаи трябва да е мотивирана. За да се уважат предявените искове за признаване на уволнението за незаконно следва да се установят конкретните обстоятелствата, при които е взето решение за прекратяване на трудовия договор. От събрания доказателствен материал е счел за установено, че длъжността „учител по хореография” е заемана от ищцата по трудов договор за неопределено време в учебното заведение, но след утвърждаване на ново щатно разписание от 13.06.2011 г. тази длъжност е премахната, поради невъзможност да се достигне изискуемия минимален хорариум от учебни часове. Заповедта за уволнение е подписана от лице, което представлява работодателя по закон, не е имало други щатни бройки за тази длъжност, което да изисква извършването на подбор на кадрите, с оглед на което прекратяването на трудовото правоотношение е реално, а уволнението е съобразено със закона. Воден от изложеното съдът е обосновал извода, че страните са били обвързани от трудов договор, който работодателят е прекратил законосъобразно, с оглед на което предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на длъжността, която служителят е заемал преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа по трудово правоотношение са неоснователни.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая формулираните в изложението въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включени в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Въззивният съд не е давал разрешение на такива въпроси със съдебния си акт и решаващата му воля не е обусловена от тях. На следващо място касаторът не е обосновал тезата си, че дадените от въззивния съд правни разрешения са в противоречие с тези, дадени в задължителната за съдилищата практика или в казуалната такава, както и относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието по чл. 280 т.1 ГПК е налице тогава, когато даденото от въззивния съд разрешение на обуславящ изхода на делото правен въпрос е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Следва да се има предвид, че по въпроса относно реда за утвърждаване на щатните разписания по Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на образованието и науката, (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.) има постоянна практика на съдилищата, включително на ВКС по чл. 290 ГПК / пр. Решение №416 от 12.07.2010г. по гр.д.№ 531/09г. на ВКС, ІV ГО/ както и ТР№ 4 от 12.12.2011г. по т.д.№4/2011г., която не се нуждае нито от промяна, нито от допълване. В нея е застъпено становището, че в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала без съгласуване с началника на регионалния инспекторат, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището, както и, че предвиденото в подзаконови нормативни актове съгласуване не е елемент от фактическия състав на утвърждаване на новото щатно разписание. Постоянна и непротиворечива е и практиката по приложение нормата на чл.328 т.2 КТ при съкращаване на единствена длъжност. Въззивното решение е изцяло съобразено с тази практика и не й противоречи.
В допълнение следва да се посочи и това, че въпросите на касатора се свеждат до неаргументирано оспорване на правните изводи на съда и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС смисъл. Касаторът привързва въпросите си към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Така поставени те не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените в касационното производство и удостоверени по делото разноски в размер 300лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6652 от 16.10.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 8361/2012год.
ОСЪЖДА М. Д. Х. да заплати на 129 ОУ”А. І” [населено място] деловодни разноски в размер 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: