3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
гр.София, 23 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2208 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. П. срещу решение № 32 от 06.02.2015 г., постановено по в. гр. д. № 324 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е отменено решение № 1 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 19 по описа за 2009 г. на Плевенския окръжен съд в частите за отхвърляне на исковете на К. срещу М. В. П. с правно основание чл.28, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм./, за отнемане в полза на държавата на товарен автомобил „Волво ФХ 16” с рег. [рег.номер на МПС] , сумата от 2 390 лв., представляваща средна пазарна цена при отчуждаване на лек автомобил „Форд Фиеста с рег. [рег.номер на МПС] , сумата от 1 655 лв., представляваща средната пазарна цена при отчуждаване на лек автомобил марка „Форд Фиеста” с рег. [рег.номер на МПС] , сумата от 3 128 лв., представляваща средната пазарна цена при отчуждаване на лек автомобил марка „Форд Фиеста” с рег. [рег.номер на МПС] , сумата от 2 934 лв., представляваща средна пазарна цена при отчуждаването на лек автомобил марка „БМВ 318И” с рег. [рег.номер на МПС] , сумата от 12 247 лв., представляваща част от средната пазарна цена при отчуждаването на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 8”, с рег. [рег.номер на МПС] , съответстваща на 14288/22288 идеални части от автомобила, както и евентуалните искове за отнемане в полза на държавата на сумите, посочени в договорите за покупко-продажба на тези моторни превозни средства, като е постановено друго решение за отнемане в полза на държавата на основание чл.28, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОПДИППД/отм./ на гореописаните вещи и суми.
Касаторът твърди, че решението на Апелативен съд-Велико Търново е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали следва да се приеме за приход заемът, когато не е върнат и е изтекла давността за връщането му.
Ответниците по жалбата К. и Апелативна прокуратура-Велико Търново не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да установи наличието на законни доходи за придобиване на имуществото, чието отнемане е поискала К., в отговора на исковата молба касаторът се е позовал на получени заеми от трети лица. С договор от 21.01.2005 г. П. В. Д. му е предоставил 30 000 лв. заем със срок за връщане до 21.01.2010 г. По силата на договор от 3.05.2006 г. Л. П. Д. му е заел сумата от 30 000 лв., която касаторът се задължил да върне до 30.03.2011 г. С договор за заем от 18.05.2005 г. В. С. С. му е дал сумата 24 000 лв. със срок за връщане не по-късно от 25.05.2005 г., а на три вноски по банков път му е превел по 10 000 лв. Свидетелят М. М. Н. е предоставил сумата от 6 000 лв. в заем на касатора между 2001 г. и 2004 г. Въззивният съд е отказал да признае получените заеми за законен източник на доход, съобразявайки се с указанията в отменителното решение № 41 от 30.07.2013 г. по гр. д. № 312/2012 г., ІV ГО на ВКС и цитираното в него решение № 209 от 26.7.2011 г. по гр. д. № 1462/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС. Според тези решения договорите за заем от физически лица и банковите кредити по отношение на имуществото на правните субекти са задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежат на връщане. Посредством поставения въпрос касаторът цели да опровергае необходимостта от връщане на заетите суми, тъй като според него задълженията му за връщане на заемите са били погасени по давност. Този довод обаче не съответства на фактическата обстановка по делото. Тъй като преценката за законността на доходите се извършва към момента на придобиване на всяко едно от имуществата, погасяването по давност трябва да е вече осъществено към тези моменти, за да се приеме, че не е било необходимо връщането на заемите и те са увеличили имуществото. В случая обаче задълженията на касатора за връщане на заемите, които са установени с писмени доказателства, не са погасени по давност към датите на придобиване на имуществата, предмет на искането за отнемане. По договора от 21.01.2005 г. давността е започнала да тече от 21.1.2010 г., по договора от 3.5.2006 г. – от 30.03.2011 г., а по заемите от В. С.-след 25.5.2005 г. Петгодишните давностни срокове по чл.110 от ЗЗД за погасяване задълженията за връщане на заемите или не са започнали да текат, или не са изтекли към датите, на които имуществата са били придобити/3.06.2005 г., 12.12.2002г., 15.12.2003 г., 31.08.2004 г., 27.04.2004 г., 11.02.2004 г./. Що се касае до последния заем от 6 000 лв., даден между 2001 г. и 2004 г., въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля М. М. Н. и е приел, че такъв заем изобщо не е получен или ако е получен, е върнат. Няма основания да се променят тези фактически констатации на въззивния съд, които са резултат от суверенната му преценка на достоверността на свидетелските показания.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативния съд в [населено място].
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 06.02.2015 г., постановено по в. гр. д. № 324 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: