О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 28.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1957/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№37749/18.12.2013 г., подадена от адв. Ж. Я. – процесуален представител на ищцата по насрещната искова молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №2278/11.11.2013 г. по гр.д.№2597/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., осми състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2349/17.5.2013 г. по гр.д.№10132/2012 г. по описа на Варненския районен съд, осми състав, с което е отхвърлен предявеният от В. Ш. е.т.” ЕАД – [населено място], против В. З. З. от [населено място], иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, за сумата 3899,25 щатски долара.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл.207, ал.1, т.2 КТ, тъй като ответникът, макар и в трудово правоотношение с ищеца, не е материалноотговорно лице, не само по длъжностна характеристика, но и с оглед функциите, които са му вменени с длъжностната характеристика, а именно да създава контакти, да въздейства в положителна за организацията насока при осъществяване на контакти и тяхната поддръжка, да изпълнява дейности и решава въпроси, свързани с неговата компетентност. Относно задължението за осъществяване на контрол за разхода на горива, резервни части и др. е прието, че това не означава, че той има задължение за съхранява тези материални ценности, което според съда се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства. Освен това въззивната инстанция е констатирала, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на организация по отчетническа дейност, както и че не е доказано на ответника по насрещната искова молба да са предадени за съхранение материални ценности, както и че на кораба не е извършвана инвентаризация по смисъла на чл.22 от Закона за счетоводството. Освен изложеното съдът е съобразил факта, че липсват доказателства за извършено плащане на сумата 3899,25 щатски долара от страна на ответника по иска на трето лице от името и за сметка на ищеца или по негово нареждане, а посочената сума е била изплатена от корабособственика “Б. е. ш.к.” Л., поради което не е налице липса на ищеца по смисъла на закона.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с трайната съдебна практика – решение №333/01.4.2008 г. по гр.д.№1507/2007 г. на ВКС, І г.о. относно наличието на “недостиг в имуществото на работодателя с неустановен произход”. Сочи се и решение №37/28.6.2011 г. по гр.д.№1180/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. за тежестта на ответника да докаже, че разходваните от него средства са отишли по предназначение, или съответно, че той носи вина за платеното без основание. Като въпрос се сочи, че нито една от предходните две инстанции не е разгледала иска по същество.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация В. З. З., посредством процесуалния си представител – адв. Н. К., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Един от решаващите изводи на съда, е че доказателствата по делото установяват отсъствието на липси и щета за ищеца, по който въпрос в изложението изобщо не е поставен. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с решаващите изводи в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа по естеството си касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №2278/11.11.2013 г. по гр.д.№2597/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., осми състав, по касационна жалба, вх.№37749/18.12.2013 г., подадена от адв. Ж. Я. – процесуален представител на ищцата по насрещната искова молба [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА В. Ш. е. т.” ЕАД – [населено място], [улица], да заплати на В. З. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.8, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: