О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
Гр.София, 16.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2623/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от У. Б. АД [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. Я. Д., срещу определение № 189/23.06.2015 г. по т.д. № 1847/2015 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд, ГК, втори въззивен състав № 4/08.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 941/14 г.
В частната жалба се моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Излагат се съображения, че спорът неправилно е квалифициран от първия състав на ВКС като търговски. Не е съобразено, че страна по правоотношението е физическо лице, както и че искът не е разглеждан от съдилищата по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Доколкото предявеният от Банката иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК касае последиците от неизпълнението на договор за кредит, следва да бъде споделен изводът в обжалваното определение, че спорът по делото е търговски, тъй като попада в хипотезата на чл.365 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл. 286 ал.2 ТЗ, вр. чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. По дефиниция договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка и не зависи от качеството на лицата, които са го сключили. Квалификацията на спора като търговски не се влияе от неговата цена, която определя само родовата подсъдност за разглеждането му, по съответните правила за различните първоинстанционни съдилища.
След като цената на иска не надхвърля 10 000 лв., то касационен контрол на въззивното решение е недопустим, на основание изричната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията й до 07.07.15 г., приложима, предвид характера на делото като търговско.
С оглед горното, касационната жалба правилно е била оставена без разглеждане на посоченото основание и определението в този смисъл следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 189/23.06.2015 г. по т.д. № 1847/2015 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: