О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
гр. София, 12.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 04 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2591 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определение № 3134 от 01.10.2019 г. по гр.дело №203/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е постановен отказ да се измени въззивно решение № 1995 от 01.08.2019 г. по същото дело в частта за разноските, като присъдят разноски от` 2400 лева- пълния размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната –въззивник, а не частично присъдения със самото решение по съразмерност размер, определен съобразно с уважената част от въззивната жалба.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че незаконосъобразно въззивният съд се е произнесъл по молбата от негова страна като е отказал да присъди пълния размера на възнаграждението за процесуално представителство, тъй като пълномощникът на въззивника е осъществил представителство и по насрещната жалба на въззиваемата страна, която е оставена без уважение.
Ответникът по частната жалба изпраща писмен отговор със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2 , изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , с което е постановен отказ по реда на чл.248 ГПК да измени постановеното въззивно решение в частта за разноските, съдът е приел, че присъдената с последното в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” сума за разноски в размер на 896,73 лева за процесуално представителство на страната е определена по съразмерност върху целия размер на възнаграждението 2400 лева с ДДС, с оглед уважената част от въззивната жалба/ до размера на 13 000 лева при обжалваем интерес от 49 000 лева/. Не са уважени доводите на страната, че следва да се присъди целият размер на договореното възнаграждение за процесуално представителство, с оглед осъществената процесуална защита и по насрещната жалба на другата страна, доколкото от съдържанието на фактурата и списъка с разноски не може да се установи, каква част от възнаграждението е договорена за защита по въззивната жалба на страната и каква по насрещната жалба.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя изложените по-горе съображения. При липса на данни за поотделно разграничено уговаряне на възнаграждение за процесуално представителство, съобразно осъществяване на действия по жалбата на въззивника, съответно- за тези по защита по насрещната жалба, следва да се приеме, че договорената сума е само за първия вид процесуални действия и присъждането й като разноски следва да става съразмерно с уважената част от въззивната жалба на страната, която я е подала. В тази насока е и известната на настоящия състав практика: Определение по ч.т.д. № 1152/2017 г. на ВКС,Второ т.о. .
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3134 от 01.10.2019 г. по гр.дело №203/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.