О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
ГР. София,02.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.06.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №817/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на С. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №1449/07 г., с което е отхвърлен искът й срещу В. Т. с пр. осн. чл.143, вр. с чл.146 от ЗЗД, за сумата от 3395 лв., изплатени от ищцата като поръчител в изпълнение дълга на ответницата по договор за банков заем.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава на т.2 и 3.
За да отхвърли предявения първоначален иск, въззивният съд е приел за доказано, че ищцата като поръчител е платила дълга на ответницата по отпуснатия й на 16.01.01 г. заем от банка ДСК, до размер на исковата сума.становено е обаче и възражението на ответницата, че плащането е извършено от ищцата в изпълнение на неин дълг към ответницата по заемен договор между двете от 2.01.01 г. за сумата от 5 000 лв., поради което връщане на сумата не се дължи.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – различното по резултат разрешаване на спора от двете инстанции по съществото му не обосновава противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на посочената разпоредба.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – значимият за спора материалноправен въпрос за съществуващо изискуемо задължение на ответницата към ищцата в размер на посочената сума и на посоченото основание, и процесуалният – за установяване на това задължение и на твърдяното от ответницата насрещно такова на ищцата по заемен договор между страните, са разрешени от ОС в съответствие с трайната и установена практика на ВКС.
При сключване на процесните договор за банков кредит от 16.01.01 г., на който основава претенцията си ищцата и за заем от 2.01.01 г., скл. между страните и релевиран от ответницата с насрещния й иск, и двата за по 5 000 лв., страните са били роднини по сватовство от втора степен. Затова свидетелски показания за установяването на втория от договорите са допустими – чл.133, ал.1,б.”в” от ГПК, и ценени поотделно и съвкупно с останалите доказателства по делото / договор за банков заем в размер на 5000 лв. от 31.10.00 г., скл. от майката на ответницата/ го доказват, както е приел и ОС, съответно с единната практика по прилагане на чл.188 от ГПК / отм./. Твърдения за двата договора и доводи за възникнали от тях насрещни задължения за страните са въведени като предмет на спора и въззивния съд е бил длъжен да ги и изследва и обсъди, без това да измества спора и доказателствената тежест за страните.
Не се спори и е установено, че ищцата – като поръчител, е заплатила припадащата се на ответницата част от дълга към Банка ДСК, по договора от 16.01.01 г. и на осн. чл.146 от ЗЗД встъпва в правата на кредитора срещу длъжницата. В отношенията между двете страни обаче плащанията по банковия договор са поети и извършени в изпълнение на задължението на ищцата към ответницата по предоставения й от последната заем в размер на 5 000 лв. Плащайки задължението на ответницата към банката, ищцата е погасявала своето задължение към ответницата, поради което последната не й дължи исковата сума.
Задължението по банковия кредит е възникнало солидарно за задължилите се по него съпрузи – ответницата Т съпругът й Ог. Т. Касаторката обаче е претендирала с иска си само част от дълга – процесната, и като встъпила в правата на кредитора само спрямо единия от солидарните длъжници / бившата съпруга/. Затова, при начина на предявяване на иска, материалноправният въпрос за солидарната отговорност на съпрузите не е от значение за изхода на спора.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №1449/07 г. от 1.09.08 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: