О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 09.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 552 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Р. Х., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 464 от 17.03.2009 год. по гр.д. № 3389/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на касатора е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с твърдението, че “ще е от значение за точното прилагане на закона дали договорната отговорност би могла да бъде изключена от общи условия, които, обаче противоречат на императивни разпоредби на закона”. Т.е. твърдението обективира основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1ГПК ответникът по касация “Е”О. е депозирал писмен отговор в който сочи, че липсват основания за допускане на касационен контрол, както и евентуално – че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски.
Настоящият съдебен състав счита, че липсва основание за допускане на касационен контрол поради следното:
Въззивното решение е постановено по жалбата на К. Х. срещу тази част от решението от 24.10.2008 год. по гр.д. № 1373/2008 год. на Пловдивския районен съд с която е бил отхвърлен предявеният от нея срещу “Е”О. иск с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от забавено изпълнение (приравнено на пълно неизпълнение) на договорно задължение, както и сумата 1075 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Правоотношенията между страните произтичат от неизпълнение на договор за куриерски услуги. Спорът пред инстанциите по същество се е развил относно размера на дължимото обезщетение, доколкото ответникът “Е”О. не е оспорил основанието за отговорността си за имуществени вреди. Тезата на ищцата е била, че ответникът дължи плащане на вреда, съизмерима със стойността на дрехите (1200 лв.), които са били предмет на пратката. Тезата на ответника е била, че следва да бъдат приложени О. условия (ОУ) на договора за куриерски услуги, съставляващи част от него. Според тях, размерът на обезщетението за претърпяна вреда е функция от стойността на пратката. Тъй като, обаче, изпращачът (Христева) не е обявила стойността и, обезщетението според ОУ е 10-кратния размер на услугата. Поради това е присъдено обезщетение в размер на 156 лв.
От изложението не е ясно дали формулираното искане касае обезщетението за имуществени или неимуществени вреди. В случая не е ясна тезата на касатора – на кои императивни законови разпоредби противоречат ОУ или конкретна клауза от тях.
За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало да е налице не просто материалноправен или процесуалноправен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация, но да е налице и втората кумулативна предпоставка – произнасянето по този въпрос да е обуславящо изхода по конкретния спор.
Тези предпоставки в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол. Ще следва да ответника по касация да бъдат присъдени разноски, възлизащи на 300 лв., съобразно представеното адв.пълномощно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 464 от 17.03.2009 год. по гр.д. № 3389/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Р. Х. да заплати на “Е”О. сумата 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.