О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 23.01.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева търговско дело № 60098 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция „Н…. [населено място], чрез адв. П. С. от АК София, срещу въззивно решение № 477/15.03.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по т.д. № 2404/2015 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], чрез адв. Е. М., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийският апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, е отхвърлил иска на [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] „за сумата 39 292,96 лв., ведно с неустойка в размер на 9 292,96 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на сумите“.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на 15.05.2002 г. страните сключили договор във връзка с финансиране на проект „анимационен филм с работно заглавие „Рози в нощта““, чийто продуцент е [фирма]. Изпълнителна агенция „Н…..“ отпуснала държавна субсидия, съгласно чл. 13 и чл. 38 от Правилника на Филмовия център и решение на Националната комисия, е следвало да изплати субсидия от 44 000 лв. за създаването на филма. Извършени са парични преводи, съответно на 13.06.2002 г., 07.03.2003 г. и 25.10.2004 г., на обща стойност 30 000 лв. Производството се забавило и по желание на продуцента се сключил допълнителен анекс от 30.06.203 г., с който се предоговорили част от сроковете за създаването на анимационния филм, който окончателно е следвало да бъде завършен на 30.01.2004 г. С нотариална покана, получена от продуцента на 03.06.2011 г., Н. филмов център (НФЦ) поискал заплащане на главница и лихва. Съдът установил,че в чл. 11 от договора било уговорено, че в случай на просрочие на сроковете, определени в чл. 5 от договора с повече от 2 календарни месеца, без да има причини, НФЦ може да поиска да бъдат възмездени щетите му с възстановяване на предоставените суми, ведно със законната лихва за всеки просрочен ден. Прието е, че след изтичане на два месеца, считано от 31.12.2004 г. (крайният срок за производство на филма), т.е. след 28.02.2004 г., НФЦ има право да развали договора по общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като даде подходящ срок за изпълнение. В същото време е прието още, че с изтичане на срока за изпълнение – 31.12.2004 г., НФЦ е следвало да даде срок за изпълнение както и, че достатъчният срок , в който продуцентът е следвало да изпълни договора и да предаде филма е 31.12.2005 г., и още, че след определяне на подходящ срок, ищецът НФЦ е следвало да упражни правото си да развали договора извънсъдебно, на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД и с отпадане на основанието и на основание чл. 11, ал. 1 от договора да иска връщане на всички усвоени средства. От този момент започва начало на правото на вземане на НФЦ към продуцента за връщане на отпуснатите средства от 30 000 лв. На осн. чл. 110 ЗЗД всички права, включително потестативните, каквото е правото на разваляне на договора, се погасяват с изтичане на 5 годишен срок. Той, според съда е изтекъл на 01.06.2011 г., поради което исковете са погасени по давност. В решението е записано, че разгледаните от Софийски градски съд са с правно осн. чл. 266, чл. 92 и чл.86 ЗЗД, а също, че пред Софийски градски съд са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за 30 000 лв., по чл. 92 ЗЗД в размер на 9 292,92 лв. „от 13.06.2011 г. до завеждане на исковата молба“. В диспозитива е записано, че е потвърдено първоинстанционното решение, а с него са отхвърлени, „предявените на осн. чл. 266, вр.чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД искови претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 39 292,92 лв., ведно с неустойка в размер на 9 292,96 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ“.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: от кой момент следва да се счита развален договор без срок – от момента, в който престацията по него е станала безполезна или от момента, в който кредиторът е поканил длъжника; възможно ли е договорът да бъде развален с връчване на нотариална покана или с връчване на ответника на препис от исковата молба; могат ли потестативните права да се погасят по давност и при тях текат ли преклузивни срокове; при разваляне на договора поради неизпълнение дължи ли се възстановяване на предоставените средства и обезщетение за неизпълнение на обещаното по договора.
Въпросът дали при разваляне на договор поради неизпълнение се дължи възстановяване на даденото и обезщетение за неизпълнението, е без значение, защото съдът в мотивите не се е произнасял изобщо по въпроса за основателността на претенциите. Те са отхвърлени поради това, че се погасени по давност. Няма отношение към съображенията на съда и въпросът дали договорът се разваля с връчване на нотариална покана или с връчване на препис от исковата молба, защото в мотивите, въпреки противоречието в тях (в тази връзка няма нито касационно оплакване по чл. 281 ГПК, нито правни въпроси по чл. 280 ГПК), съдът е приел, че правото на НФЦ да иска разваляне на договора е погасено преди изпращане на нотариалната покана, на която страната се позовава. По същите съображение, без значение е и въпросът от кой момент следва да се счита развален договор без срок – от момента, в който бил станал безполезен или от връчване на нотариалната покана, а и от значение за постановеното от въззивния съд е от кога започва да тече срока да се поиска разваляне поради неизпълнение, а не кога е развален договорът. Въпросът за преклузивните срокове няма никакво отношение към предмета на делото, а и към постановеното от съда. От значение за съображенията на съда, поради което е постановил обжалваното решение е само материалноправният въпрос погасява ли се по давност правото да се развали договор поради неизпълнение. Разрешаването му не се налага с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, защото няма съмнение в доктрината и практиката, че и правото на разваляне на договор поради неизпълнението му, също се погасява по давност. Така напр. В. съд на РБ, както и Върховният касационен съд, вкл. по реда на чл. 290 ГПК, е имал многократно повод да се произнесе, че давността започва да тече за всяко отделно неизпълнение, което е достатъчно да породи правото за разваляне от момента на осъществяването му – напр. решение № 346 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2010 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, така и решение № 249-80-I ГО ВС РБ по гр. д. № 2718/1979 г.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд служебно указва на въззивния Софийски апелативен съд да прецени допуснал ли е явна фактическа грешка в диспозитива на решението – потвърждавайки, без изменение първостепенния акт, е потвърдил отхвърляне на исковете с посочената правна квалификация, като неоснователни. В мотивите на въззивния акт правната квалификация е променена и е споделен извода за погасяване по давност на всички претенции, поради което, на това основание, е прието, че следва да бъдат отхвърлени. Това не е намерило отражение в диспозитива на въззивния съдебен акт. Постановяването на съдебно решение, с което иск се отхвърля като погасен по давност, е с различен резултат от отхвърлянето на иск, поради неговата неоснователност.Когато искът бъде отхвърлен като погасен по давност, със сила на присъдено нещо се признава, че правото на принудително вземане на ищеца е погасено, поради което ответникът дори и да изпълни, няма основание да иска връщане поради недължимо платено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 477/15.03.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по т.д. № 2404/2015 г.
УКАЗВА на Софийският апелативен съд да прецени служебно провеждане на производство по чл. 247 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: