О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 73
София 26.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари………………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 630/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от С. К. А. от[населено място], чрез пълномощника й адв. А. от АК-Варна, срещу решение № 1671 от 15.12.2009 година по гр.д. N 2153/2007 година на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2198 от 16.07.2007 г. по гр.д. № 6603/2005 г. на районен съд-Варна и са отхвърлени искове на касаторката срещу К. Х. К.-Ч. от[населено място], за прогласяване нищожност на договори за дарения на недвижими имоти, предмет на н.а. № 156, том V, рег. 4460 , н.д. № 3353/2002 г. и н.а. № 66, том VI, н.д. № 451/2002 г., поради противоречие на закона и добрите нрави, поради нищожност на нотариалното удостоверяване, поради липса на съгласие от прехвърлителя предвид здравословното му състояние /чл.26, ал.1 и
2 ЗЗД/, както и евентуално за унищожаване на сделките поради измама /чл.29 ЗЗД/.
Ответницата К. Х. К.-Ч. от[населено място], чрез пълномощника си адв.Д. П., оспорва касационната жалба и моли да не се допуска касационно обжалване на решението.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице касационни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. ОС ГТК ВКС, а третото – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. Задължителна практика на ВКС не е посочена, а липсва и обосновка за наличие на основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Позоваването на решения на състави на ВКС, които нямат задължителен характер, насочва към основанието по т.2 на чл.280 ГПК – наличие на противоречива практика на съдилищата по поставени въпроси, която касаторката моли да бъде преодоляна чрез допускане на обжалването и постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК. Жалбата ще бъде разгледана съобразно направеното уточнение и формулираните в изложението въпроси: 1. Как трябва да се ценят събраните гласните доказателства при условие, че две разпитани свидетелки са в родствени отношения със страните по делото, а показанията им са напълно противоречиви? 2. Следва ли съдът да кредитира показанията на вещите лица при положение, че са налице съществени пропуски в изготвянето на експертизите? Може ли да формира правно-валидна воля лице с хронична мозъчна болест и евентуално развита на тази основа органична психоза?
Първите два въпроса са зададени общо /в теоретичен аспект/ и предпоставят отговорите. Представените съдебни решения № 87/4.09.58 г. по гр.д. № 55/58 г., ОСГК и № 932/25.09.91 г. по гр.д. № 699/91 г. на I г.о. не обосновават тезата на касаторката за противоречие в практиката, а тъкмо обратно – илюстрират последователната практика на съдилищата по приложението на чл.136 ГПК /отм./ и чл.157, ал.3 ГПК /отм./ и чл.188, ал.1 ГПК /отм./. Тя съответства на изискването свидетелските показания на лицата, които е възможно да са заинтересувани в полза или вреда на една от страните, да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото. Спазено е още изискването на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Варненският окръжен съд се е справил с тези свои задължения, като е обсъдил всички писмени, гласни доказателства и приети неоспорени от страните заключения на съдебно-медицински експертизи /общо три/ и е формирал вътрешно убеждение, което съответства на данните по делото.
Т. въпрос е фактически, а не правен. Отговорът му се съдържа в изслушаните съдебно-медицински експертизи. Ако страната е имала затруднения при формулирането на въпросите си към вещите лица или не е получила отговор на поставени въпроси, следвало е да се защити по предвидения в закона процесуален ред. Процесуалните пропуски на страните и съда не са основание за допускане на обжалването при липса на предпоставките, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1671 от 15.12.2009 година по гр.д. N 2153/2007 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.