4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 29.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2968/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г., чрез пълномощника й адв. Г. против решение № 109/20.05.2019 г. по гр. д. № 105/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Ответникът М. С. М., чрез своя пълномощник адв. А. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който е взел становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което след отмяна на решение № 170 от 15.11.2017 г. по гр. д. № 355/2017 г. на Районен съд – Тетевен, в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторката против М. С. М. иск с основание чл. 59, ал. 9 СК – за изменение на режима на личните отношения между майката и детето С. М. С., родено на 03.03.2010 г., определен с решение № 102/11.07.2016 г. по гр. д. № 342/2016 г. по описа на Районен съд – Тетевен, както и в частта за разноските, е определен режим на лични отношения на майката с детето, както следва: да взема детето от дома на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10. 00 ч. на съботния ден до 18. 00 ч. на неделния ден, както и по един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; по време на празниците: всяка нечетна година детето ще прекарва със своята майка Бъдни вечер и Коледа, а всяка четна година ще прекарва посочените празници със своя баща и обратно – за Великденските празници. Въззивното решение се обжалва и частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част – за отхвърляне на предявения иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с предходно съдебно решение № 102/11.07.2016 г. по гр. д. № 342/2016 г. по описа на Районен съд – Тетевен мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права и издръжката на детето.
За да постанови обжалвания резултат при новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че родителските права спрямо детето следва да продължат да се упражняват от бащата, независимо от факта, че и майката има добър родителски потенциал и е загрижена за неговото бъдещо развитие и възпитание. Установено е, че детето не е отчуждено и настроено негативно спрямо майката, поддържа редовни контакти с нея, а предпочитанията му към бащата се основават на обективни фактори – сигурност, задоволяване на базисни психологични потребности от внимание, общи интереси в спорта и съвместни игри, и развлечения. Според инстанцията по същество предвид предстоящото юношество бащата е по – подходящ да отглежда и възпитава дете от мъжки пол. Развити са мотиви, че от особено значение в случая е обстоятелството, че детето е свикнало със средата (при бащата и неговия дом), в която живее и учи, и която му дава сигурност и комфорт, а в училище е предпочитан от учениците в класа. Посочено е, че в [населено място] са приятелите му и роднините, както по бащина, така и по майчина линия, с които също контактува. Изложени са съображения, че желаната от ищцата промяна би създала объркване и ненужно стресиране на детето не само поради промяната в местоживеене, но и поради необходимостта от интегрирането му в друга, нова училищна и семейна среда. При преценка защитата на интересът на детето второинстанционният съд е съобразил и обстоятелствата относно появата на друг мъж в живота на майката, към който отношението на детето е дистантно, поради по-строгото му и рестриктивно поведение, както и раждането на братчето му и е отчетено, че това би довело до допълнителен стрес за детето. Въззивният съд е намерил, че проявеното от бащата неглижиране на употребата от детето на неподходящи изрази, само по себе си, не е основание за допускане на изменение в мерките относно носенето на родителската отговорност. Установил е, че констатираните при изслушването на родителите различия в разбиранията им относно начина на отглеждане и възпитание на детето, както и за ценностите в живота, не са непреодолими. Приел е обаче, че липсата на добър диалог помежду им, налага необходимост от определяне на конкретен режим на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителски права – майката. В тази връзка са съобразени данните, изнесени в заключението на допуснатата и изслушана при новото разглеждане на делото от въззивния съд съдебно-психологична експертиза, както и дадените от вещото лице – клиничен психолог препоръки към родителите, насочени към подобряване общуването им по повод на детето, чрез намеса на професионален психотерапевт, което способства за преодоляване на възникналите у подрастващия психично напрежение и емоционален дискомфорт. С оглед на водещия и най – висш интерес на детето при осъществяване на родителската отговорност въззивният съд е приел, че промяната в режима на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права, с подробното диференциране на времето за споделяне на личните отношения между майка и дете, ще постигне целта на това производство.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси в обосноваване приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
1. „Доколко възпитателските качества и морала на родителя са решаващи при преценката на съда на кого да възложи упражняването на родителските права?“ и 2. „Кой от двамата родители е по – подходящ да оглежда и възпитава детето с оглед на неговия пол?“
Жалбоподателката релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация по горните въпроси като същевременно се позовава и прилага създадена по приложението им практика на ВКС (Решение № 267/23.09.2015 г. по гр. д. № 7140/2014г. на ВКС, ІV г. о. и Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. №4794/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.), вкл. и установена по задължителен за съдилищата начин – с ППВС № 1/12.11.1974 г.
Повдигнатите въпроси са обуславящи за изхода на делото и в този смисъл осъществяват общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), но не и соченото допълнително основание за селектиране на касационната жалба. В случая страната не е съобразила при изготвяне на изложението си разясненията по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Според там даденото обвързващо тълкуване въвеждането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Така поддържаното основание не може да релевира предпоставки за допускане на касационен контрол при наличието на задължителна съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, която не се нуждае от промяна и с която същият съд се е съобразил. Ето защо следва да се приеме, че по така поставените въпроси не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което по тях не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и твърдяното от касаторката основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационен контрол – поради „очевидната неправилност“ на въззивното решение.
За да бъде разгледано същото основание твърдението за наличието му следва да бъде мотивирано. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на очертаната по – горе и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК изложението не съдържа аргументирани съображения за наличие на предпоставките му.
В обобщение, не е обосновано приложно поле на заявените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалба (ответник и по иска) претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата съдебна инстанция. Те възлизат на 600 лв., съобразно удостовереното в приложения договор за правна защита и съдействие, като извършеното вписване за направеното плащане има характера на разписка – в този смисъл са постановките по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Сторените от ответника разноски в другите съдебни инстанции не могат да се присъдят в настоящото касационно производство при този изход на делото и наличието на разпоредбата на чл. 81 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109/20.05.2019 г. по гр. д. № 105/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА Г. П. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] да заплати на М. С. М. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.