О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София 30.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 28.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 50/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
“М” Е. гр. С. е подал частна касационна жалба против определение № 445/18.11.2008 год. по ч. т. д. № 455/2008 год. на Варненския апелативен съд.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и искане за отменяване му и вместо него да се постанови друго, с което да се остави в сила определение № 1416/01.08.2008 год. по ч. т. д. № 769/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на обжалване на наложена обезпечителна мярка преди нейното реално осъществяване, и обсъждане на представени от едната страна доказателства, без същите да са предоставени на другата страна. Същевременно въззивният съд се е произнесъл и по съществен материалноправен въпрос за отмяна на наложена обезпечителна мярка при наличие на неуредени имуществени отношения между страните. Тези съществени въпроси, счита касаторът, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определене.
Ответникът по частната касационна жалба “И” Е. София, е подал отговор по реда на чл. 276 ал. І ГПК, като счита същата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
С обжалваното определение Варненският апелативен съд е отменил определение № 1416/01.08.2008 год. по ч. т. д. № 769/2008 год. на Варненския окръжен съд, и вместо него е постановил друго, с което е оставил без уважение молбата на “М” Е. –София от 31.07.2008 год. за допускане на обезпечение по бъдещ иск срещу “И” Е. София, чрез налагане на възбрана върху негов недвижим имот, и е обезсилил издадената от ВОС обезпечителна заповед.
Съображенията на въззивния съд са били, че процесните отношения между страните са уредени със сключеното от тях споразумение на 31.07.2008 год., което е представено с частната жалба от “И” Е. София. Задължението по споразумението е изпълнено – платена е сумата от 186 022,00 лв., и за е открита специална сметка на изпълнителя “М” Е. гр. С. за сумата 100 000,00 лв., тоест всички отношения са уредени до размера на общо договорената сума от 286 022,00 лв. в т. 1 на споразумението, коато се установява от представените по делото платежни документи. При тези данни ВАС е приел, че искът не е вероятно основателен, поради което допуснатото обезпечение трябва да бъде отменено.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК.
В процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, поради следното:
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 445/18.11.2008 год. по ч. т. д. № 455/2008 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :