О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 01.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 54/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Х” ООД, гр. П. срещу определение № 652 от 02.11.2009 г. по ч. т. д. № 666/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу определение № 207 от 26.06.2009 г. по ч. гр. д. № 370/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения, подробни изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба – „ А. С. ” ЕООД, гр. П. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Х” ООД, гр. П. частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че същата е недопустима, тъй като с атакуваното определение, с което се допуска обезпечение на предявения иск по реда на чл. 389 ГПК, не се дава разрешение по същество на друго производство, а то има характер само на привременна мярка.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира обжалваното определение за правилно.
Въззивното определение, което е било предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Плевенски окръжен съд определение за допускане на обезпечение на предявения пред него иск, като е потвърдил същото, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 652 от 02.11.2009 г. по ч. т. д. № 666/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: