2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 12.03.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 477/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 212 от 07.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 267/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 64 от 13.06.2013 г. по гр. д. № 2157/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от Л. Д. Н. против СД „Н. – К., Ч.” установителен иск за съществуване на парично вземане в размер на 11 367.18 лв., от които 9 900 лв. – неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем от 01.09.2011 г. и анекс от 22.02.2012 г., и 1 467.18 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2011 г. – 27.02.2012 г., предмет на издадена заповед за изпълнение № 963/16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 382/2012 г. на Кърджалийски районен съд, и на дружеството – ответник са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 1 398.67 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за отмяната му с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация СД „Н. – К., Ч.” – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
В писмен отговор третото лице – помагач на ответника Н. Д. Ч. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения :
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Паричното вземане произтича от договор за заем, сключен от търговец /заемателят СД „Н. – К., Ч.”/ и поради това носещ белезите на търговска сделка /чл.286, ал.1 вр. с ал.3 ТЗ/. Вземането е формирано като сбор от две отделни вземания, съответно 9 900 лв. – паричен заем, и 1 467.18 лв. – договорна лихва, всяко от които предполага установяване със самостоятелен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Определена по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, цената на отделните искове е под 10 000 лв. и предвид търговския характер на делото, в рамките на което са разгледани исковете, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.2 ГПК. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на подадената касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане.
Третото лице – помагач няма право на разноски – чл.78, ал.10 ГПК, и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. Д. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 212 от 07.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 267/2013 г. на Кърджалийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :