О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
[населено място], 09.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2108 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. против решение № 76 по т.д.№ 76/2016 год. на Силистренски окръжен съд ,в частта му с която, след частична отмяна на решение № 183 по гр.д.№ 37 / 2014 год. на Районен съд – Тутракан, са отхвърлени исковете на касатора, с правно основание чл.58 ЗК,за отмяна,като незаконосъобразни и противоуставни, взетите от ОС на РПК „ Н. „ Д., провело се на 29.09.2013 год., решения за избор на Председател на РПК „Н.„ – М. Е. и за избор на членове на Контролния съвет на кооперацията – Л. Н., М. Д. и А. Р.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в служебно извършени от съда справки по партидата на РПК „Н.„ в търговския регистър, въпреки липсата на противопоставени в срока за отговор на исковата молба възражения на ответника, както и поради несъобразяване на всички събрани по делото доказателства.Оспорва правилността на извода, че свикалият ОС Управителен съвет е взел решението за това в легитимния си към датата на същото / 02.08.2013 год./ състав, както и на извода, че всички покани до член-кооператорите, за свикване на ОС , са редовно и в срок връчени,конкретно оспорвайки мотивирането на допустимо зачитане, като редовно, на връчване при отказ на член – кооператор, каквато хипотеза Устава на ответника не урежда. Страната изразява и несъгласие с изводите на въззивния съд относно „ спадащия кворум „ при който са приети част от атакуваните решения,защитавайки тезата, че „спадащият кворум„ е от значение за законосъобразно формиране на висшия орган на управление на кооперацията, но неговата наличност,след като веднъж е послужил за конституиране на колективния орган, не може да се променя последващо.
Ответната страна – РПК „ Н. „ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,вкл. с оглед сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав ,в съответствие с обхвата на изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, съобрази следното :
Предявявайки иска по чл.58 ЗК за отмяна решенията на ОС на РПК „ Н. „ Д. от 29.09.2013 год., касаторът – ищец се е позовал на : 1/ нелегитимност на УС на Кооперацията , към датата на взетото от същия решение за свикване на ОС, по съображения относно правните последици на предходно проведено ОС от 21.07.2013 година; 2/ приемане на решенията при несъответстващ, съобразно ЗК и Устава на кооперацията , кворум;3/ неспазено изискване за връчване на покани на всички член – кооператори , респ. непоканени всички член – кооператори;4/ формално удостоверяване участие на член-кооператори , които фактически не са участвали ;5/ избор на Председател на Кооперацията и членове на УС и КС, неотговарящи на изискванията на Устава.
За да отмени частично решението на първоинстанционния съд за пълно уважаване на претенцията и отхвърли частично същата – за част от атакуваните решения на ОС от 29.09.2013 год., въззивният съд е приел : че същото е свикано от легитимен за това орган, с оглед състава на УС взел решението ; че от разпоредбата на чл.27 ал.2 от Устава, респ. неуредена от устава такава хипотеза, не може да се изключи редовността на връчването на покана за събранието, при отказ на член-кооператора да я получи, мотивирайки приложение, чрез препращане на основание т.1 от заключителните разпоредби на Устава, на чл.44 ал.1 ГПК.Съобразявайки личното участие в ОС на двама от получилите покани „ при отказ „ , както и чрез пълномощник на трети член – кооператор, с аналогично удостоверено връчване, въззивният съд е мотивирал извод за спазен кворум на ОС, съгласно чл.29 ал.1 от Устава, вкл. за допустим ” спадащ кворум „ за вземане на решенията, в рамките на провеждането на самото ОС,с което се обяснява и различието в броя на регистрираните първоначално член-кооператорите и гласувалите при всяко едно последващо решение.В частта относно потвърдената незаконосъобразност на избора на УС на РПК „ Н. „ Д. , въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на касационното обжалване. Не е споделен извода на първоинстанционния съд, за незаконосъобразност на избора на Председател и членове на КС, по съображения досежно кворума, с който са приети решенията и въведените от Устава изисквания за заемане на съответната длъжност.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е формулиран единствено въпроса: Законосъобразни ли са решенията на Общо събрание на кооперация,в случай че член–кооператор или кооператори не са уведомени за неговото провеждане ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения,казуална съдебна практика – № 695 по гр.д.№ 1853/2002 год. на V г.о. и решение № 1008 по т.д.№ 564/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Видно от мотивировката на изложението,въпросът е зададен с оглед довода на ищеца за неуведомяване редовно на всички член – кооператори за свикване на ОС, но за нуждите на касационното обжалване допълнен с частния случай на доказано, според касатора, неуведомяване или нередовно уведомяване / при отказ / на конкретни член-кооператори : Ц. П.,С. С., Й. А.,М. М. и А. Д..Поставеният въпрос се основава на логиката на касатора, че неуведомяването на член–кооператор /дори един и различен от иницииращия производството по чл.58 ЗК / , е достатъчно основание за приемане незаконосъобразност на свикването, а оттук и за отмяна, като незаконосъобразни,на решенията на ОС на кооперацията,при това ирелевантно на факта спазен ли е кворума за провеждане на ОС на кооперацията.
Въпросът не обосновава общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Още първоинстанционният съд е приел,че неуведомяването на последните трима от преждепосочените,е релевирано едва в устните състезания по спора, респ. не е и предмет на произнасяне от въззивния съд / стр.5 от първоинстанционното решение /. Първите двама изобщо не са коментирани от предходните инстанции, като за пръв път в изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът обосновава извод за нередовното им уведомяване, предвид нефигурирането им в списъка на уведомени и участвали в ОС член – кооператори / непредставени за тях и разписки за уведомяване /.В отговора на касационната жалба, ответната страна е противопоставила възражение за несвоевременност на такъв конкретен довод, както и представила доказателства за смъртта на С. С., предхождаща ОС от 29.09.2008 год. и прекратено членство на Ц. П., също в предходен момент, т.е. че уведомяването им е било невъзможно – за първия и ненужно – за втората.
Следователно, мотивировката на касатора за формулиране на въпроса е в несъответствие с решаващите мотиви на въззивното решение, ограничило се до коментар на редовно връчване на покана за ОС при отказ и съображения по довода за установимо несъответствие между регистрираните и гласувалите член–кооператори.Въпросът е в несъответствие и с наведените от самия ищец, в преклузивния за това срок и в обосноваване нередовност на уведомяването на член-кооператори, факти по делото. Но дори да се възприеме характеристиката му за правен, доколкото исковата молба съдържа общия довод за неуведомяване редовно на всички член – кооператори, по който , макар в различен от визирания от касатора аспект, въззивният съд се е произнесъл, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Въпросът на касатора е в отношение към довода му, че неуведомяването дори на един член – кооператор, при това различен от него самия , е от естество да опорочи законосъобразността на решенията на ОС на кооперацията. Съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК предпоставя установяване на обективен идентитет във фактите,предпоставили отговор на идентичен правен въпрос в цитираното, в обосноваване на допълнителния критерий , и въззивното решения. Такъв идентитет в случая не е установим. С реш.№ 695 по гр.д.№ 1853/2002 год. на V г.о. на ВКС са санкционирани с отмяна решения на ОС на кооперация, предвид неустановено редовно уведомяване на ищците и други член-кооператори,вкл. с оглед съдържанието на поканите и уведомяване чрез участие на член-кооператори в предходно ОС на същата кооперация, като от мотивите е видно,че съдът е преценявал и доказателства за саниране на този порок към момента на провеждане на ОС на кооперацията.Последното съображение изключва формирането на извод, че само и единствено неуведомяването на който и да е член-кооператор за съда е прието като достатъчно за отмяна на решенията на ОС на кооперацията. Р..№ 1008 по т.д.№ 564 / 2007 год. на ІІ т.о. на ВКС е постановено по конкретна хипотеза на отправена до всички член – кооператори „ обща покана „,счетено за недопустимо, съгласно чл. 16 ЗК / в редакцията на закона към 1999 год. / и чл.23 ал.1 от Устава на конкретната кооперация.
Преди всичко,обаче, следва да се акцентира на непокрития общ селективен критерий, тъй като възприетите от въззивния съд за предмет на производството доводи, не съответстват на относимия към поставения правен въпрос довод на ищеца – касатор.Ако касаторът е считал, че въззивният съд е дължал произнасяне и по същия,е следвало да формулира адекватен процесуалноправен въпрос ,което не е сторено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 по т.д.№ 76 / 2016 год. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :